В момента, в който се чу оглушително свирене на спирачки, той успя да отскочи бързо назад. Рязко намалявайки скоростта, колата мина покрай него и спря.
— Идиоти такива! — разярено викна Никита и показа среден пръст, което никак не прилягаше на сержант от доблестната Руска армия.
От бавареца се изтърсиха двама бабаити с бръснати вратове. И двамата бяха огромни и доста напомпени, физиономиите им едни страшни, злобни, а в очите им се четеше някаква плашеща празнота.
— Еее, ти к’во, мизерник такъв, да не си превъртял централно, а? — изръмжа му единият.
— А ти да не си далтонист случайно? — укорително го погледна Никита. — Защо се силиш на червено?
— Не се отваряй много, смотаняко, ясно ли е? — скръцна заплашително другият бабанка, издавайки напред долната си челюст. — Да не те размажа на асфалта, ясно ли е!
— А ти да не си художник-драскач случайно?
— Говори ми още, говори, гоооведо такова…
— Ти си говедо, не аз.
Никита нямаше намерение да търпи обидите им. Той стоеше съвсем спокойно, не се държеше предизвикателно и не гледаше на кръв. По телосложение почти с нищо не отстъпваше на първия, но онзи не го сметна за сериозен съперник и някак вяло замахна с мощния си юмрук — за което си плати скъпо.
Никита се наведе бързо, позволявайки юмрукът на съперника му да мине над главата му. Моментално му нанесе мощен удар с коляно, направи още по-силен замах и юмрукът му полетя право в целта. Ударът отдолу нагоре беше коронният му номер. Чу се пукване на челюст, губейки съзнание, бабанката налудничаво започна да върти очи и падна по гръб. От устата му бликна кръв като фонтан. Сигурно си бе прехапал езика. Сам си е виновен…
Другият си изпроси невероятен ъперкът още преди да разбере какво се случва — изтърси се на задните си части и обгърна главата си с ръце, стенейки. Нито приятелчето му, нито той даже не направиха опит да се надигнат.
— Провървя ви, младежи — намигна Никита. — Вече си издействахте счупване на челюстта, но може да не се ограничаваме с това. Какво ще кажете за бъбреци на кайма?
— Каа… Каа…
Бабаитът се мъчеше да каже нещо. В очите му бушуваше люта ненавист. Но се четеше и страх.
— Е, както искате. Ако решите, обаждайте се. Живея съвсем наблизо. Чао, момчета…
Никита махна дружелюбно с ръка на бабаитите за довиждане и съвсем спокойно тръгна в посока, противоположна на тази, в която се намираше домът на родителите му.
Спокойствието му беше само привидно. Вътрешно беше толкова напрегнат, че всеки негов нерв беше опънат като изопната струна. Оценяваше трезво сериозността на случката. Наложи му се да се спречка не с кого да е, а с братоците-рекетьори. Тези плиткоумни бурета без мозъчни гънки бяха доста още по времето, когато той влизаше в казармата. За жестокостта им се съчиняваха какви ли не страховити истории. С тях плашеха децата като с някакви митични чудовища. Тогава се возеха на лади деветки и запазени западни автомобили, а сега разполагаха със съвсем новички беемвета. Но като цяло, натурата им не се бе променила.
Никита надделя в този сблъсък, но остави последната дума на братоците. Ако те решаха да поискат реванш, доста лошо щеше да си изпати. А той в никакъв случай не се слагаше в категорията на любителите на неприятности. Именно затова беше целият на нокти.
Никита се поразходи малко из непознатия квартал и чак след около час се отправи към блока, в който живееха родителите му. Мутрите можеха всеки момент да го изненадат неприятно, но никой не го причакваше пред входа и не вървеше подире му. Може пък инцидентът да се разминеше без последствия. Никита силно се надяваше на това.
Той забрави за мутрите веднага щом видя жената на прага. Пред него стоеше слаба жена със зачервени очи и торбички под тях, облечена не с дрехи, а в дрипи. От нея лъхаше на алкохол и отдавна немито тяло. Едва успя да я познае.
Не можеше да повярва на очите си — пред него стоеше родната му майка.
Жената не реагира по никакъв начин на появата му. Олюляваше се пияно насам-натам и го гледаше с празни очи.
— Мамо, аз съм — потръпвайки, каза Никита.
— Аа, Никита… Върна ли се?
Най-после го позна. Дори се хвърли да го целува. Никита я прегърна и едва не се разплака, но не от радост, а от унижение.
Веднага разбра какво е станало. Майка му се беше пропила заедно с баща му. От спретната соцдама се бе превърнала в немарлива алкохоличка. Как бе възможно да се случи подобно нещо…