— Мисля, че двадесет процента от печалбата ще бъдат таман.
— Ето, това е точен човек. — Вовата се приближи до него и фамилиарно го потупа по рамото. — Обичам точните хора.
— Отдавна ли сте отворили офиса? — попита Витал.
— Ами не, наскоро…
— Тогава всичко е ясно. Добре де, така да бъде, ще ви пазим гърба. Значи, двадесет процента от печалбата, последно така се договаряме. Плюс апартамент за едно наше момче.
— Какъв искате?
— Е, мисля да е поне двустаен. То се знае, с мебели и телефон. Някъде в нашия район.
— На каква цена горе-долу?
— Горе-долу около петстотин хиляда долара. Но това си е ваш проблем. Нали вашата агенция плаща.
— Разбрах ви. Изчакайте само минутка.
Мъжът заби нос в екрана на компютъра, набра нещо на клавиатурата и накрая обяви резултата.
Никита хареса апартамента. Намираше се близо до кафенето, в което обичаше да се подвизава Витал с момчетата. Беше прясно ремонтиран, банята и тоалетната бяха с нови плочки, мебелите бяха стари, но доста запазени. Витал като че ли бе имал предчувствие, че в апартамента няма да има телевизор. Така че ненапразно бяха взели панасоника.
След около час празничната маса в апартамента вече беше нагласена. Вовата го наричаше „да сложим софрата“.
— Еех, живот! — проточи след първата чашка Витал. — Как да не си на кеф!
— Много ни върви днес — каза Вовата.
— Ама вярно бе — кимна Чауса, — два заека с един куршум ударихме.
— Ти пък къде се буташ? Седеше си в таратайката, все едно нямаш нищо общо с цялата работа — подкачи го Гирата.
— Ти к’во, занасяш ли се с мене?
— Абе не, просто се майтапя. Ще ми дадеш ли да направя едно кръгче с бракмата?
— А не искаш ли да ти дам един по мутрата?
Гирата и Чауса се заяждаха на шега, затова Витал не се намеси в спора им.
— Да, добре поработихме днес. Един платец за Капитана, един за нас.
— Как така за нас? — попита Никита.
— Ти да не мислиш, че сме на заплата при Капитана? Не, момче, ние сме бойна бригада. Ние сме, един вид, на самоиздръжка. Ето например стъпихме на врата на шефа на магазина. Ще потекат мангизи към общата каса. И за нас ще има процент. Но няма да е голям, защото Капитана ни насочи към него. А виж, кантората сами си я намерихме. Затова процентът ни ще бъде много по-голям. Разбираш ли ме?
Никита схвана каква е работата, въпреки че изобщо не му се мислеше за това. Искаше му се да пийне. И не просто да пийне, а да се натряска.
Днес бяха наложили данък на търговската зала и на агенцията за недвижими имоти. Днес просто всичко им вървеше като по вода. Даже не се наложи да си опитат юмруците. Но какво ще се случи утре… Утре може да се пролее и кръв. Никита го осъзнаваше много добре. Точно затова посягаше към бутилката.
Трета глава
Капитана и Сфинкса обядваха в ресторант „Прага“. Този път Бичмето не беше с тях.
— Значи си проучил нещата за Чугунов — каза Капитана, набождайки парче телешко.
— Както се разбрахме.
— Мен ме интересува колко мангизи върти този балък.
— Абе той не е съвсем балък. Някога, още в края на осемдесетте, със състуденти от Спортната академия се подвизавал на Рижкия пазар10, скубел частниците.
— Много интересна страница от биографията му. И какво, оттеглил се е от рекета?
— Така излиза. И то съвсем отскоро, между другото само преди две години. Започнал свой бизнес. Много добре му вървят нещата. Мисля, че може да го врътнете с четвърт милион. Въпреки че ще е трудно. Стиснат е. Много стиснат.
— И защо така?
— Не знам, но на твоето момче му е взел апартамента от алчност. Още тогава е можел да го купи. А той метнал Брайтови по най-гадния начин.
— Метнал ги е за апартамента. Но това си е негов проблем. А наш проблем е да го върнем обратно и да му поопразним джобовете. Кой му покрива гърба?
— Този въпрос, разбира се, е доста интересен. По мои сведения той сам си покрива гърба.
— Един вид, хермафродит. Сам се е… и сам ще си роди.
— Нещо от сорта. Само че и хермафродитът има нужда от слънце.
— Така, ясно. И кой играе ролята на слънце за този балък?
— Ами има тук един бос. — Сфинкса каза името му.
— Не съм го чувал — отрицателно поклати глава Капитана.
— Почти никой не е чувал за него. Някакъв грузински баламурник, ето какъв е този бос. Но с Чугунов са много близки.
10
Първите борци и рекетьори тръгват от този пазар, разположен на проспект „Мир“ до метростанция „Рижка“ в Москва. — Б.пр.