На вратата се позвъни.
— А така, ето че и шефът пристигна.
Витал излезе в антрето. Никита чу как ключалката изщрака и вратата се отвори. Изведнъж проехтя тътен. После удариха някого, чу се вик, сгромолясване на тяло и тежък тропот на крака.
Никита видя, как насреща му се носи някакъв човек в камуфлажна униформа. Докато осъзнае какво става, един юмрук като чук го удари в гърдите и го отблъсна назад. Изведнъж пред очите му се мярна и приклад на автомат. Беше насочен към челото му, но се приближаваше много бавно. Никита успя да се извърне от него, но при това не взе под внимание възможността нападателят да го атакува с крака. И неочаквано се натъкна на удар-подсечка.
Падна доста лошо. Краката му се вирнаха високо нагоре, а главата му полетя надолу и се удари доста силно с тила в ръба на масата. Той лежеше проснат безпомощно на пода, а човекът с автомата го притисна с цялата си тежест отгоре. Към него се присъедини още някакъв. Само след секунда върху ръцете на Никита щракнаха чифт белезници.
В същия момент се чу абсолютно същият звук — закопчаха с белезници и Вовата и Чауса.
А след това в стаята влезе един мъж с цивилни дрехи и някак вяло подхвърли:
— Милиция! Криминална милиция!
— РУОП! — добави някой.
Никита вече знаеше, че за мафиотските групировки РУОП не е просто враг, а враг номер едно. РУОП е Регионално управление за борба с организираната престъпност. Това чудовище беше образувано само преди няколко месеца и като всеки млад хищник беше особено жадно за свежа кръв.
Спецназовците отново се активизираха. Хванаха под ръка Никита и го помъкнаха към изхода на апартамента. Напъхаха го в арестантската кола веднага след Витал. Не след дълго в нея се оказаха и Вовата, и Чауса, и Гирата. Разделиха ги в различни сектори, но имаха възможност да общуват помежду си.
— Няма да ти се размине, Гира, гад мръсна! — злобно прецеди през зъби Чауса.
— Млъкни! — озъби му се Витал. — Всички да си държат езика зад зъбите.
И петимата бяха откарани с арестантската кола до най-близкото поделение на милицията, в което имаше ИВЗ — изолатор за временно задържане. За всеки се намери отделна килия.
Килиите бяха с потискащи сиви стени, дървен под и мръсна воняща тоалетна чиния в ъгъла. Никита беше отвратен от килията, в която го сложиха, но най-страшното тепърва му предстоеше. Тъкмо искаше да легне на нара, и чу как металната врата се отваря със скърцане. Взеха го за разпит.
Заведоха го в дълга и тясна стая с пожълтели от времето тапети, а срещу себе си видя мрачните лица на двама инспектори, запасани с кобури. Единият беше чернокос, другият рижав. От кобурите на хълбоците им се подаваха ръкохватките на зачислените пистолети „Макаров“. Сложиха Никита да седне.
— Е, к’во, брато?! — възкликна чернокосият, имитирайки речта на престъпниците, и впи в Никита свирепия си поглед. — Ще говорим ли?
— Какво искате от мен? — Никита избегна погледа му. Нищо не знам.
— И какво по-точно не знаеш?
— Нищо не знам.
— Казвай, боклук такъв, как си очистил трите момчета! — изръмжа му другият инспектор.
— Какви момчета?
В стаята беше топло и задушно, а на Никита изведнъж му стана студено. От страх. Потвърдиха се най-страшните му опасения. Ченгетата го бяха арестували като заподозрян за съучастие във вчерашното убийство. Ама голяма гад е този Гирата!
— Ами ето тези! — Инспекторът нареди пред него няколко цветни снимки.
Точно така, на снимките бяха същите онези три окървавени трупа. На Никита започна да му се повдига.
— Лошо ми е — призна си той. — Дайте ми вода.
— Вода ли да ти дам? — злобно пародира думите му инспекторът.
Той сграбчи от мръсния перваз една също толкова мръсна кана с вода и я обърна върху главата му, обливайки го целия.
— Напи ли се сега?
Никита замълча.
— Олекна ли ти, копеленце мръсно? — нахвърли се другият инспектор срещу него. — Хайде, казвай сега, гадино, как си им прерязал гърлата и на тримата…
— Аз?! На тях?! Имате някаква грешка. Аз нищо не знам.
— За последен път те питам! Защо си пречукал момчетата?
— Абе не съм ги закачал, ви казвам.
— А кой ги е закачал? Кой ги е убил?
— Аз откъде да знам? Изобщо нищо не знам.
— Сега ще ти опресним паметта.