В това време между тях се спуснал от висините голям орел, хвърлил Рутвица на земята, хванал я с ноктите си за златния пояс и я отнесъл в небето под облаците.
Летял орелът и носел Рутвица в гнездото си, тъкмо в Китеж планина.
За Рутвица не било тежко да лети така на златния пояс. Само й било мъчно, че е разделена от единствения си брат и все си мислела: „Защо орелът не понесе и Ягленчо.“
Така долетели те на Китеж планина и тук Рутвица съгледала неща, каквито никога не била виждала нито тя, нито другите обитатели на долината, защото всеки се дърпал от страшната планина, а който някога попаднел в нея, не се връщал вече. И така, Рутвица видяла, че на една скала се били събрали седемте вили Поборнички, които служели на Огнения змей в Китеж планина. Наричали се Поборнички, защото се били заклели, като последни от племето на вилите, да отмъстят на човешкия род.
Поборничките гледат — орелът носи момиченце. А вилите и орлите се били споразумели всеки да донася плячката си на онази скала и там, на скалата, да присъждат какво ще правят с плячката и кому ще се падне. Затова онази скала се наричала Подялба.
И така вилите подвиквали на орела:
— Хей! Брате! Кликуне! Слизай на Подялба.
Но за щастие, каквито са приятелите, такъв и отговорът!
На орела Кликун му допаднала Рутвица и той не спазил уговорката и не рачил да се спусне на Подялба, ами носел Рутвица в гнездото си, за играчка на орлетата.
Но трябвало да прелети през върха на планината, защото гнездото било оттатък планината.
А навръх планината имало езеро, сред езерото — остров, а на острова имало стара черквица. Около езерото имало ливадка, а около ливадката — бразда, отдавна изорана. През тази бразда не смеели да дойдат от планината нито Змеят, нито вилите, нито никакви страхотии. Тук около езерото цъфтели и ухаели цветя, тук се били приютили гургулици и славеи и всякаква друга твар от планината.
Нямало ни мъгла, ни облак над свещеното, заобиколено с бразда езеро, ами постоянно се сменяли слънчицето с месечината.
Когато Кликун долетял с Рутвица над езерото, Рутвица съгледала черквицата. А като видяла черквицата, се сетила за майка си, а като се сетила за майка си, хванала се за сърчицето, а като се хванала за сърчицето, разкопчал се майчиният й дар, златният пояс на Рутвица.
Разкопчал се поясът, изпаднала Рутвица от орловите нокти тъкмо в езерцето, а след нея паднал и нейният пояс. Хванала Рутвица пояса и минала по папура и камъша, по водораслите и тръстиката на острова. И там седнала на камък пред черквицата. А Кликун като бесен вихър отлетял нататък, защото не смеел да стъпи на свещеното езеро.
Сега Рутвица била спасена, защото през браздата никакво зло не можело да дойде при нея. Но каква полза, като била сама, сиротинката малка, навръх страшната Китеж планина и никой не можел да дойде при нея, нито тя можела да отиде някъде.
IV
В това време хората, които били погребали Милойка, съгледали, че орел отнесъл Рутвица. Отпърво всички се завайкали, но после един от тях рекъл:
— По-добре, хора божии, че орелът отнесе Рутвица. Трудно би се погрижил някой в село за две деца. А като е самичък Ягленчо, лесно ще се грижи някой в селото за него.
— Да, да, така е по-добре — подхванали веднага всички останали. — Лесно ще се погрижим за Ягленчо, като е самичък.
Постояли още малко пред колибката, погледали натам, където изчезнал във висините орелът с Рутвица, а после влезли отново в къщата да пият и разговарят, като думали все едно и също.
— Всеки от нас на драго сърце ще вземе Ягленчо.
Говорели така, ама никой от тях тонинко не погледнал Ягленчо, да му подаде чаша вода, въпреки че било голяма горещина. А Ягленчо бил жаден и влязъл в собата да помоли за вода. Но бил толкова мъничък, че никой от онези хора не разбрал говора му. Ягленчо искал някой да му достигне неговата дървена чашка, но никой от онези хора не знаел, че над гредата е Ягленчовата дървена чашка.
Видял това Ягленчо, огледал се за миг по собата, и усетило детето — всичко това не е нищо, останах си сам на света. — Затова се навел над стомната, която стояла на земята, насърбал се колкото могъл с водица и тръгнал да търси сестра си Рутвица.
Като излязъл от къщи, тръгнал по пътя след слънцето, накъдето бил видял, че орелът отнесъл Рутвица.
V
Слънцето отивало до Китеж планина и така Ягленчо, като гледал все него, скоро дошъл до планината. Нямало никой с Ягленчо да му каже: „Не отивай, дете, в планината! Планината е пълна със страхотии“, и затова той, глупавото дете, вървял и почнал да се катери по планината.