— А имаш ли представа колко неграмотно звучиш ти? Обикновената блатия завзема влажните зони, които, за твое сведение, са биологично най-разнообразните и продуктивни екологични системи в света. Те биват задушавани от този инвазивен вид, което води до милиони загуби в икономиката…
— Щото ти си се загрижил за икономиката на Съединените щати! Ако зависеше от теб, ти би ни отворил към конкуренцията на евтиния чужд труд във фабриките с ужасни условия и би оставил американските работни места да отидат при…
— Не можеш да се затвориш от света, Елизабет, дори и ако накараш извънземните да ти дадат технологията на енергийните им щитове. Знам, че това е, което вие, типовете от граничен патрул искате…
— Да, това е! Икономическото ни оцеляване е заложено на карта, поради което граничният контрол е много по-важен от някакви си пълзящи цветя!
— Браво, много хубаво! Постройте стени и не пускайте нова кръв, нови идеи, нови търговски партньори. Но пуснете инвазивни ботанически видове, които да унищожават обработваемата земя. Така че накрая да не можем да изхранваме всички, които ще бъдат затворени във вашите вносни извънземни енергийни щитове.
— Защитени, а не затворени. Така, както сега ви пазим, като не допускаме денебците на брега.
— О, вие не ги допускате, така ли? Това беше решение на извънземните. Мислиш ли, че ако искаха да праснат павилиона си по средата на Таймс Скуеър, вашият граничен патрул щеше да ги спре? Те са космическа раса, за бога!
— Никой не е казал, че…
Ноа започна да крещи, което беше единственият начин да привлече вниманието им:
— Елизабет, мобилката ти звъни! Пише, че е мама!
И двамата погледнаха втрещено мобилния телефон, сякаш е бомба, после Елизабет се хвърли към него.
— Мамо?
— Аз съм. Ти звънеше, но…
— Къде беше? Какво се е случило? Какво е правило ФБР…
— Ще ти разкажа всичко. Райън още ли е при теб?
— Да. Ти звучиш странно. Сигурна ли си, че всичко е наред?
— Да. Не. Стойте там, ще взема такси и ще дойда, но може да се забавя още няколко часа.
— Но къде…
Телефонът прекъсна. Райън и Елизабет се гледаха втренчено. Ноа каза:
— О, да, мамо. И Ноа е тук.
МАРИАН
— Вие сте учудени — констатира посланик Смит ненужно.
Шокът не остави място за любезности.
— Вие сте хумани? От Земята?
— Да. Така мислим.
— Вашата митохондриална ДНК съвпада със секвенцията L7? Не, не, почакайте, цялата ви биология съвпада с нашата?
— Има някои различия, разбира се. Ние…
Руската делегатка скочи на крака толкова рязко, че столът й падна назад. Тя изсъска нещо, което преводачът й предаде в по-мека форма:
— Не разбирам как е възможно това.
— Ще ви обясня — каза Смит. — Моля седнете. Екатерина Зайцев не седна. Изведнъж Мариан се почуди дали енергийният щит, който обгръща Смит, не е снабден с оръжия.
Смит каза:
— Ние от хилядолетия знаем, че не произхождаме от Свят. Няма фосилни следи от нас по-рано от 150 000 земни години. Формите на живот на Свят са базирани на ДНК, но няма директна генетична връзка. Знаем, че някой ни е взел от друго място и…
— Защо? — промърмори Мариан. — Защо ще правят такова нещо? И кои са те?
Преди Смит да успее да отговори, Зайцев извика:
— Защо изобщо трябва естествените форми на живот на вашата планета да бъдат базирани на ДНК? Ако цялата тази история не е куп лъжи?
— Панспермия — каза Смит. — И не знаем защо сме били пренесени от Земята на Свят. Експеримент, вероятно, от някаква раса, която вече е изчезнала. Ние…
Китайският посланик шепнеше нещо на преводача си. Преводачът, американец, и прекалено разтревожен, за да следва протокола, прекъсна Смит.
— Господин Жу пита как, ако сте от Земята, сте се развили до такава степен, че пътувате в космоса толкова по-бързо от нас? Ако мозъците ви са като нашите?
— Нашата еволюция е била различна.
Мариан се вмъкна с въпроси.
— Как? Защо? Сто и петдесет хиляди години не са достатъчни, освен за съвсем повърхностни еволюционни промени!
— Които са се случили — отговори Смит все с този механичен глас, който изведнъж й стана противен. Звучеше снизходително, дори само поради факта, че идваше отгоре. — Гравитацията на Свят, например, е с една десета по-слаба от земната, нашите вътрешни органи и скелети са се приспособили към нея. Свят е по-топъл от Земята и, както виждате, имаме по-малко телесни мазнини. Очите ни са много по-големи от вашите — налага ни се да събираме колкото е възможно повече светлина на планета, по-тъмна от вашата. Повечето растения на Свят са тъмни, за да събират колкото е възможно повече фотони. Ние се заслепяваме от цветовете на Земята.