Той се засмя и Мариан си припомни, че всички човешки култури споделят определени лицеви изражения: щастие, отвращение, гняв.
— Но когато казах, че нашата еволюция се различава от вашата — продължи Смит, — имах предвид социалната еволюция. Свят е по-благоприятна планета от Земята. Малка осова инклинация, множество лесни за отглеждане зърнени култури, много храна, малко хищници. Ние не сме имали ледников период. Започнали сме да се занимаваме със земеделие сто хиляди години преди вас.
Сто хиляди години повече уседнали общества, градове, с тяхната по-голяма специализация и интелектуално кръстосано оплождане. Докато предците на Мариан преди петнайсет хиляди години все още са гонели мастодонти и са берели горски плодове, тези братовчеди в другия край на галактиката вероятно са се занимавали с квантова физика. Но…
— Тогава — каза тя, — с такава околна среда, сигурно сте имали проблем със свръхнаселението. Всички удобни екологични ниши се пренаселват!
— Да. Но имахме и още едно предимство. — Смит направи пауза. Даваше на преводачите време да го настигнат и тя се досети какво означаваше това, още преди той да заговори отново.
— Групата, която била пренесена на Свят — а според нас тя не е надхвърляла хиляда души, — е била от хора, сродени помежду си. Най-вероятно те били доведени от едно населено място. Нашият генетичен пул не е така разнороден като вашите. И което е по-важно, изгнаниците — или поне по-голямата част от тях — били необикновено кротки и общителни. Вие бихте казали „чувствителни към страданията на другите”. Имали сме войни, но не много и не в ранния период. Още щом сме установили, че имаме проблем със свръхнаселението, сме успели да го контролираме с доброволни мерки. И, разбира се, онези подгрупи, които най-добре работели заедно, постигнали най-ранните научни успехи и най-много просперирали.
— Вие сте заменили еволюцията на оцеляване на най-приспособените с еволюция на най-кооперативните — каза Мариан и си помисли: Дотук с Докинс.
— Може и така да кажем.
— Аз не казвам така — заяви Зайцев, без да чака преводача си, а лицето й се изкриви. — Откъде знаете, че произлизате от Земята? И откъде знаете къде е Земята?
— Който ни е отвел на Свят е оставил титанови плочи с диаграми, практически неунищожими. След време сме напреднали достатъчно в астрономията, за да ги разчетем.
Мойсей KD планината, помисли си Мариан. Колко стройно и удобно! Обзе я дълбоко недоверие, последвано от дълбоко доверие. Защото, в крайна сметка, ето ги извънземните тук, пристигнали с космически кораб. А и те наистина приличаха на хора. Макар че…
Тя внезапно каза:
— Ще ни дадете ли кръвни проби? Тъканни? Ще разрешите ли скенер?
— Да.
Съгласието беше дадено толкова просто, толкова пълно, че всички замълчаха. Замаяният ум на Мариан се опитваше да открие в това някаква измама, някакво зловещо предателство, но не можа. Накрая спокойният Жу Фен, чрез преводача си, наруши мълчанието.
— Кажете ни моля ви, уважаеми г-н посланик, защо изобщо сте дошли тук?
Смит отново отговори просто.
— За да спасим всички вас от унищожение.
НОА
Ноа се измъкна от апартамента, чувствайки се ужасно, но не достатъчно ужасно, за да остане. Първо престъпление: ако майка му се върне по-рано, отколкото каза, той няма да е там, за да я види. Второ престъпление: беше взел двайсет долара от портмонето на Елизабет. Трето престъпление: щеше да си купи захарна тръстика.
Остави Елизабет и Райън да се карат на тема изолационизъм, същият спор със същите думи, както когато ги видя за последен път преди четири месеца. Елизабет посочваше статистика, според която единственият шанс на Съединените щати да оцелеят, включително и да избегнат революция, беше да задържат и възвърнат работните места на своя територия, като наложат огромни тарифи на вноса и отново изградят инфраструктурата си. Райън изваждаше друга статистика, според която само глобализацията, след един период на дестабилизация, би могла в крайна сметка да донесе икономически ползи, включително свеж поток от работници в застаряващата Америка. Бяха стигнали до точката, в която си разменяха думи като „фашистка” и „слабоумник”, когато Ноа излизаше.
Той извървя трите пресечки до Бродуей. Булевардът, както винаги, беше ярко осветен, но гръцките закусвални, магазините за електроника и ресторантите, с изнесените навън и вързани с вериги маси, празни в студената привечер, изглеждаха по-западнали, отколкото си ги спомняше. Витрините на някои магазини бяха не само обезопасени с решетки, но и обковани с дъски. Той продължи да върви на изток към Сентрал Парк.