Внезапно чувство, че ще повърне, обхвана Мариан от гърлото до ректума. Тя беше учудена: нейната професия би трябвало да я е подготвила за такива неща. Но не беше. Преди още тялото й да я е злепоставило с оригване и още по-лошо, повръщане, тя се провря покрай Еван и го потупа по рамото, за да му покаже, че трябва да остане и да чуе всичко докрай. В коридора пред залата се облегна на стената, смъкна се надолу, скри глава между краката си и започна да диша дълбоко, оставяйки срамът да надделее над ужаса.
Срамът не беше достатъчно силен. Децата й бяха тези, които предизвикаха ужаса: Елизабет, Райън и Ноа с отворени уста, които се мъчат да вкарат въздух в дробовете си, задъхват се и хриптят, давят се… и Кони с още нероденото бебе, първото й внуче…
Не беше това начинът един учен да реагира на данните.
Мариан стана. Заби нокти в дланта си. Но не можа да се насили да се върне в залата. Еван щеше да й разкаже другите чудовищни неща, които ще бъдат разкрити. Отправи се към лабораторията.
Макс седеше на компютъра и обработваше данни. Джина я погледна от мястото си и каза:
— Мариан, намерихме още двама L7 донори.
— Хубаво — отговори Мариан, мина през лабораторията и отиде в малкия си офис в дъното. Затвори здраво вратата. Какво значение имаше колко L7 ще открие за Смит? Земята беше обречена. Оставаха осем месеца и половина, а най-добрите мозъци на планетата в науката и медицината не бяха дори започнали да откриват начин за облекчаване на настъпващия ужас.
Джина почука на вратата.
— Мариан? Добре ли си?
Джина беше на годините на Райън, млада жена и целият й живот беше пред нея. Ако го получеше. Междувременно, нямаше смисъл да се влошава настоящето. Мариан се насили да звучи жизнерадостно.
— Да, добре. Ей сега идвам. Направи ново кафе, ако обичаш?
НОА
Ноа стоеше с клана си и се подготвяше за лллатил.
На английски нямаше дума за това. Отчасти танц, отчасти религиозна церемония, отчасти бирено парти, които продължаваха два дни. Десет L7 стояха в кръг, всички малко или повече пияни. Когато засвири странната, атонална музика (след два месеца на борда на Мисията тя вече не звучеше странно и атонално за неговия слух), те започнаха да се движат зигзагообразно, като оставяха точни фигури по пода от намазаните си с червена боя стъпала.
Някога тези фигури били свещени, част от примитивна религия, която отмряла с бързото развитие на науката, подхранвано от изобилната и благоприятна околна среда. Ритуалът обаче останал. Той утвърждавал завинаги матрилинейните семейни ценности на Свят. Утвърждавал родството, задължението, идентичността. Всеки път, когато по-голямата от луните на Свят се изравнява по определен начин с по-малката, гражданите излизат със семействата си и радостно се отдават на лллатил. Кръговете винаги са от десет души и толкова на брой, колкото са нужни на всяко семейство.
Майка му никога не би разбрала това.
На третата сутрин, когато всички са се наспали след празненствата, започва втората част на лллатила, която Мариан още по-малко би разбрала. Всеки индивид дава една пета от онова, което е спечелил или заработил след последния лллатил. Той дава този „палец”, както шеговито го наричат, на някой от своя кръг. Различните кланове дават различни проценти и го правят по различен начин, но някакъв вариант на обичая се спазва на Свят, който е предимно монокултурен. Денебците са софистицирана раса; такова дарение включва трансфери по земните еквиваленти на банкови сметки, стокови акции, недвижими имоти. Денебците освен това са и хора, затова понякога дарението се прави неохотно, или ядосано поради мързела на дарения братовчед, или сдържано, или с измама. Но все пак се прави и то без много измама. Поне така каза Мийхао;, преди известен на Ноа като Смит. Смит му обясни това на вибриращия и цъкащ език, който Ноа толкова усилено се мъчеше да научи.
— Ние много интензивно учим децата си да спазват нашите обичаи — каза кисело Смит. — Разбира се, някои не го правят. Някои винаги са различни.
— Колко прав си, братко — каза Ноа на английски, което бе посрещнато с пълно неразбиране от страна на Смит.
Ноа обичаше лллатил. Той нямаше много — нищо всъщност — за даване, но нетната му печалба не беше причината, поради която го обичаше. Нито беше това причината, поради която учеше светски по няколко часа на ден с помощта на природната си склонност към езици. Веднъж, по време на краткия си опит да учи в колеж, Ноа чу една прочута поетеса да казва, че фактическата истина и емоционалната истина не са едно и също „Трябва да го разберете със стомаха си”, беше казала тя.