Выбрать главу

И той разбираше. За пръв път в живота си разбираше.

Краката му се объркаха и той остави отпечатък от червен пръст на неправилното място. Никой не му се скара. Кликлими, чието набраздено с дълбоки пукнатини, хълмове и долини лице, носеше цялата топография на родството, само му се засмя и протегна кльощавата си ръка, за да го погали.

Ноа, не така. Оцвети линиите!

Ноа, надявах се, че получиш по-добри бележки!

Ноа, ти не можеш да дойдеш с мен и приятелите ми! Много си малък!

Ноа, нищо ли не можеше да направиш като хората?

Когато беше танцувал толкова дълго, че вече не можеше да стои на краката си (Кликлими продължаваше да танцува, но тя не беше пила колкото него), Ноа се стовари на една голяма възглавница до „Джоунс” чието истинско име той още не можеше да произнесе. В него имаше повече вибриращи звуци и един странен цък-цък звук, който изобщо не можеше да възпроизведе. Тя изглеждаше разгорещена, косата й беше разпусната от обикновената й сложна фризура. Тя беше по-дребна, но по-пълна и карамелената й плът сияеше от усилието. Косата й, силен тъмнокафяв цвят, блестеше с розова светлина. Червената й туника — всички носеха червено за лллантил — се беше вдигнала нагоре по бедрата й.

Ноа чу гласа на майка си: „Сто и петдесет хиляди години не са достатъчно време за дивергенцията на един вид“. За свой ужас, той усети, че се изчервява.

Тя не забеляза, или си помисли, че се е загрял от танците.

— Имаш ли трудности с нашата гравитация? — попита тя.

Горд със себе си, че разбира думите й, Ноа отговори:

— Не. То е малко количество по-голямо на Земята. — Поне се надяваше, че това каза.

Изглежда така беше. Тя се усмихна и каза нещо, което той не разбра. Протегна се с удоволствие и туниката й се вдигна с още няколко сантиметра нагоре.

Какви бяха табутата за секса в рода? Какви бяха табутата за секс изобщо? Не че Ноа би могъл да се допре до нея кожа до кожа. Той беше обвит, толкова дискретно, че обикновено забравяше, с „енергиен щит”, който го предпазваше от извънземните микроби.

Микроби. Спори. Колко време оставаше, докато облакът стигне до Земята? В този момент това не изглеждаше важно. (Ноа, не може да се преструваш, че няма проблеми! Това най-често бяха думи на Елизабет.)

— Мога ли — да, не? — започна той и спря, по дяволите, каква беше думата за микроби? — Моето вътре като тебе? Моите вътрешни спори?

IV: S МИНУС 6.5 МЕСЕЦА

МАРИАН

Джина не се върна от Бруклин с последния курс на подводницата за деня. Мариан повтаряше изследването на цяла партида намножаване на ДНК, която по някакъв начин беше замърсена. Еван отиде да вземе пощата и новинарските бюлетини. Когато се върна в лабораторията, където Мариан ругаеше пред една редица стъкленици, той нетипично сложи двете си ръце на раменете й. Тя го погледна в очите.

— Какво има? Кажи ми веднага.

— Джина е мъртва.

Тя сложи ръка на лабораторната маса, за да спре треперенето си.

— Как?

— Тълпа. Били страшно добре въоръжени, нещо като малка армия. Бунтуващи се срещу края на света.

— Джина била ли е… тя…?

— Куршум, много бързо. Не е страдала, Мариан. Искаш ли да пийнеш нещо? Имам доста добро уиски.

— Не. Благодаря ти, но не.

Джина. Мариан много ясно си я представи, сякаш все още стоеше в лабораторията със смачканата бяла престилка, която продължаваше да носи, макар че никой друг вече не носеше престилка. Представи си черната й коса, с няколко бели косъма тук-там, спокойното й, свежо лице. Енергична, приятна, компетентна… Какво друго? Мариан не познаваше Джина много добре. В същия миг се запита дали изобщо познава някого истински. Две от децата й я озадачаваха: Елизабет с ендемичния си гняв, Ноа с безцелното си съществуване. Дали някога изобщо е познавала Кайл, човекът отвъд чаровната и лъжлива външност, отвъд алкохолизма? Еван държеше личния си живот недостъпен и тя беше допуснала, че причината е неговата британска сдържаност, но може би знаеше толкова малко за него поради своите ограничения, не неговите. С всички други на борда на Мисията, както и в университета, тя обменяше само научна информация или безсмислени любезности. Не беше виждала брат си, с когото не беше близка, от две години. Последното й истинско женско приятелство беше отпреди десетилетие.