— Вирионът, изглежда, е сроден с известни парамиксовируси, въпреки, че генетичната секвенция, която сега имаме, не съвпада с никой от тях. Той е вирус, съдържащ едноверижна РНК с отрицателна реакция. Парамиксовирусите, с които той евентуално е директно сроден, причиняват редица човешки и животински болести, сред които параинфлуенца, заушки, морбили, пневмония и гана при кучето. Това семейство вируси прескача от един животински вид на друг по-лесно от останалите. От установеното дотук, той най-много прилича на вирусите хендра и нипа, които са силно заразни и вирулентни.
Геномът следва парамиксовируса „кратно на шест” дотолкова, доколкото общата дължина на вируса почти винаги е кратно на шест. Споровият вирус се състои от двайсет и един гена с 21 645 базови двойки. Това го прави голям вирус, но в никакъв случай не най-големият, който познаваме. Подробности за секвенцията, структурата, обвивката, протеините и тъй нататък ще намерите в локалната мрежа. Искам специално да благодаря на докторите Ю, Седли и Лапка за ценната работа по идентифицирането на Respirovirus Sporii.
Аплодисменти. Мариан продължаваше да се взира в простото, смъртоносно изображение зад гърба на Манинг. Облада я една неприятна мисъл: вирусното изображение имаше някаква прилика с мъглявата картина на не толкова добре запазен трилобит. Трилобитите са били господстващата форма на живот на Земята в продължение на триста милиони години и са включвали над десет хиляди видове. Сега всички са измрели. Хората също биха могли да измрат след доста по-кратък период на господство.
Но ние сме преживяли толкова неща! Ледников период, ужасни хищници, катастрофата в Тоба преди седемдесет хиляди години, редуцирала Homo sapiens до няколко хиляди…
Манинг продължаваше да говори. Следваше лошата новина.
— Обаче не сме напреднали в намирането на начин, по който да се борим с R. sporii. Кръвта от заразените мишки беше тествана за известните ни вируси, но тестовете не показаха серологични позитиви. Нито едно от антивирусните лекарства, с които разполагаме, не подейства, макар че имаше лека реакция към рибавирина. Това ни поставя пред загадка, тъй като рибабиринът е най-ефективен за треска от Ласа, която се причинява от аренавирус, а не от парамиксовирус. — Манинг се опита да се засмее; не му се получи. — Така че, загадката се задълбочава. Съжалявам, че нямаме по-добри новини.
— Инфектираните мишки създават ли антитела? — попита някой.
— Да — отговори Манинг — и ако не успеем да открием ваксина, това е най-добрият възможен начин за лечение след излагане на вируса, като следваме модела МВ-003, разработен за ебола. За вас, астрономи — и моля да ме извините, ако ви казвам неща, които вече знаете, — успешно лечение след излагане на вируса ебола при различни от човека примати беше разработено преди две години, като при него се използва коктейл от моноклонални антитела. Той беше продукт на партньорство между американската индустрия и правителствени агенции. Когато се бие един час след заразяването, МВ-003 осигурява сто процента оцеляване. При четирийсет и осем часа оцеляват две трети. МВ-003 първоначално беше разработен в модел при мишки и после произведен в растения. Разработването продължи десет години. Разбира се, не е тестван върху хора.
Десет години. Учените на Мисията имаха по-малко от пет месеца. Ебола беше постоянно изучаван още след първата епидемия от 1976 година. И акцентът: Разбира се, не е изпробван върху хора. При които, доколкото ни е известно, може и да не действа.
Може би денебците знаят по-бърз начин за произвеждане на ваксина от антителата и за експоненциално повишаване на производството и дистрибуцията й. Но извънземните дори не присъстваха на това събрание. Естествено, те са получили информацията предварително, но все пак… Как, по дяволите, биха могли да бъдат на друго място, по-важно от това?
V: S МИНУС 3.5 МЕСЕЦА
МАРИАН
Мариан се чувстваше нелепо. Двамата с Еван се бяха навели над мивката в лабораторията. От крана течеше възможно най-силна струя и вдигаше шум, който, надяваше се, заглушава думите им. Автоклавът бръмчеше; концерт на Бах звучеше тихичко от неадекватните говорители на компютъра. Цялото нещо напомняше пародия на слаб шпионски филм.
Те така и не можаха да решат дали лабораторията, както и всяка друга част на Мисията, се подслушва. Еван каза да, разбира се, не ставай глупава. Макс, със самоувереността на младостта, каза не, защото с компютърните си умения би открил всяко следене. Мариан и Джина казаха, че няма значение, защото както работата, така и личният им живот бяха прозрачни. Освен това на Мариан й беше неприятен намекът, че денебците не са техен пълен и откровен партньор. Джина каза…