Джина. Застреляна. Животът й, свършил точно когато започна животът на Уилям Дженър. И то за колко време? Дали Мариан щеше да види внука си или преди това всичко щеше да е свършило така, както свърши животът на Джина?
Опасен начин на мислене. Работата им на Мисията беше тънък мост над пропастта от отчаяние, несъмнено същото отчаяние, което беше вдъхновило убийците на Джина.
— Знаеш какво неизбежно ще се случи — прошепна Мариан. — Никой не го казва на глас, но без вирусна репликация в човешки тела, просто не можем да разберем въздействието му върху имунната система и работим на сляпо. Мишките не са достатъчни. Дори и да бяхме заразили маймуни, пак нямаше да е достатъчно. Трябва да заразим доброволци.
Еван постави пръста си под течащата вода и светли капки полепнаха по страните на мивката.
— Знам. Всички знаят. Искането е отправено към съответните власти.
— Откъде знаеш това?
— Говоря с познати от другите екипи. Знаеш какви са законите срещу експериментиране върху хора, ако първо не са проведени нужните клинични изследвания, които…
— О, стига с тези клинични изследвания, ситуацията е абсолютно критична!
— Не са достатъчно хората сред имащите власт, които са убедени в това. Ти не си обърнала внимание на голямата картина, Мариан. Системата на общественото здравеопазване дори не се подготвя за масова имунизация — Робинсън се бори със зъби и нокти. Федералната агенция за справяне с извънредните ситуации е разделена на две и в редовете й цари анархия. Конгресът блокира приемането на закона. А президентът просто няма достатъчна подкрепа, за да свърши нещо. Междувременно масите се бунтуват или бягат и се преструват, че цялото нещо е някаква измислица. Колкото повече се отдалечаваш от Ню Йорк, толкова по-разпространени стават конспиративните теории и хората изобщо не вярват, че на Земята има извънземни.
Мариан все още стоеше права и подръпваше кожата на лицето си.
— Всичко е толкова отчайващо и работата, която вършим тук — ти и аз, Макс и Джина… — гласът й потрепери — е безсмислена. Наистина е така. Да идентифицираме членовете на племето на Смит? Какво ни интересува? Аз ще се кандидатирам за доброволно заразяване.
— Няма да те вземат.
— Ако…
— Това може да стане само тайно. Ако подгрупата в Споровия екип реши, че ситуацията е достатъчно отчайваща, за да проведе неразрешен експеримент.
Тя се вгледа в лицето му. В биологическия факултет на университета Еван беше човекът, който винаги знаеше как да се получат пари за път и да се отиде на някаква конференция, как да се вземат интервюта от нобелисти, или да се уреди среща с декана. Той имаше усет за създаване на полезни връзки. Тя нямаше такъв.
— Ти знаеш нещо — каза тя.
— Не. Не знам. Още не.
— Научи.
Той кимна и спря водата. Музиката гръмна: Бранденбургски концерт № 2, който беше заминал в космоса със „златната плоча” във Вояджър 1.
Тайният експеримент се оказа не чак толкова таен.
Еван тръгна по следите на слуховете. За един ден намери лаборант, който познаваше някакъв учен в Споровия екип, който го препоръча, толкова завоалирано, че Еван едва не го пропусна, на офицер от охраната. Еван отиде при Мариан в стаята й, където тя беше отишла, вместо да обядва. Той застана близо до нея и прошепна на ухото й нещо, което завърши с:
— Ще ни пуснат да гледаме. Ти… какво е това сега?
Последното изречение беше казано с нормален глас. Еван се взря в листа хартия, който Мариан държеше. Тя го гледаше, откакто го беше намерила, пуснат под вратата.
— Още една бележка от Ноа. Той няма… той не може… Еван, трябва да сляза на брега, за да видя новото си внуче.
— Новото внуче? — примигна Еван.
— Да. Той вече е на три месеца и аз не съм го виждала.
— Сега не е безопасно да напускаш Мисията. Знаеш това.
— Да. Но искам да отида.
Еван внимателно взе бележката от ръцете й и я прочете. Мариан видя, че той всъщност не разбира. Млад, без деца, сирак… как би могъл? Ноа не й беше простил, задето не му беше казала, че е осиновен. Сигурно затова пишеше, че може би няма да я види повече; не виждаше друга логична причина. Макар че може би щеше да размисли. Може би след време щеше да й прости, а може би нямаше, може би преди това светът щеше да свърши. Преди каквото и да е от тези неща да се случи, Мариан трябваше да види малкия Джейсън. Трябваше да потвърди тези семейни връзки, които имаше, независимо колко време щеше да ги има.