— Добрутро — каза Оливър с прозявка. Не беше ранобудник и мразеше да става за закуска, която иначе би ял много по късно.
— Поздравявам те — каза Ноа на светски. Оливър примигна.
Джаки, както винаги по-бърза, съобрази:
— О, днес е денят, нали? Може ли да присъствам?
— На церемонията? Не, разбира се, че не! — отговори Ноа. Тя би трябвало да знае, че дори не може да пита такова нещо.
— Само питам — отвърна Джаки. — Няма нищо лошо в питането.
Да, има. Показва липса на уважение към трите опорни точки в триъгълника. Макар че Ноа и без това не очакваше друго от Джаки.
Не го очакваше и от тримата земни, които бяха заели местата си след Оливър. Изабел Райнхарт, по-малката й сестра Кейла и синът на Кейла бяха дошли в сектор Свят на Мисията преди седмица, но двете жени вече се опитваха да говорят на светски. Детето, Остин, беше само на три години — достатъчно малък, за да расте, да произнася трелите и цъканията на светски като на роден език. Ноа погледна със завист момченцето, което се усмихна стеснително и после пролази до скута на майка си.
Но те не задържаха вниманието на Ноа за дълго. Днес беше денят!
Стомахът му куркаше. Беше твърде развълнуван и яде много малко от храната, която му бяха донесли в стаята. Истината беше, че вегетарианската храна на извънземните не беше много вкусна. Но щеше да свикне да я харесва. И каква нищожна цена беше това за… всичко.
Церемонията се състоя в същата стая веднага след закуска. Другите земни хора си тръгнаха. Мийхао; смени програмата на стената. Сега, вместо нежно преливащи се зелени тонове, тънките вътрешни стени пулсираха със синьото на верността, редуващо се с цвета на клана на Мийхао;.
Ноа коленичи в средата на кръга от светски жители, обърнат към Мийхао;, който държеше дълга синя пръчка. Отсега нататък ще се наричаш сър Ноа… Ноа се мразеше, ужасно се мразеше за това, че умът му беше извадил тази глупава мисъл. Това нямаше нищо общо с феодалното посвещаване в рицарство. То по-скоро приличаше на кръщение, при което се отмиваше предишното му аз.
Мийхао; изпя един стих от песента за семейно включване, както му бяха обяснили, а останалите му пригласяха. Ноа не разбра всички трели и цъкания, но не му беше и нужно. Очите му се напълниха със сълзи. Струваше му се, че никога през живота си не е желал нещо толкова силно и всъщност никога истински не е искал нищо.
— Стани, брат мой — каза Мийхао;.
Ноа стана. Мийхао; направи нещо с пръта и енергийният щит около Ноа се разпадна.
Не само кръщение — операция.
Първото вдишване на светския въздух предизвика гадене. Не, прималяването беше от възбуда, а не от въздуха. Въздухът имаше странен вкус и при повторното вдишване изпита ужас, че няма да му стигне. Но знаеше, че това е само поради по-ниското съдържание на кислород. Мисията беше на морското равнище; концентрацията на кислород на Свят съответстваше на 3600 метра надморска височина. Дробовете му щяха да се адаптират. Костният му мозък щеше да произвежда повече кръвни клетки. Светските хора бяха еволюирали за целта; Ноа също щеше да еволюира.
Въздухът имаше странен мирис.
Краката му се огънаха, но преди Лаамох;, която навремето познаваше като Джоунс, да пристъпи към него, Ноа се стегна и се усмихна. Той беше добре. Той беше тук. Той беше…
— Брат мой — се разнесе в кръга, после официалната част свърши, всички го прегръщаха и за пръв път от 150 000 години земна кожа се докосна до кожата на звездни хора.
МАРИАН
Офицерът от охраната се срещна с Мариан и Еван в лабораторията им и ги отведе до мястото за игра на карти зад прозорците за наблюдение на лабораторията с НББ-4.
Още първия път, когато дойде тук, Мариан се ужаси от любителския характер на тази уредба. Естествено, тук ставаше въпрос за група учени, не за ЦРУ. Но все пак денебците би трябвало да се почудят защо на карти — а не на табла, шах или монополи — трябваше да се играе тук, вместо в удобните трапезарии и кафенета. Всъщност двама учени през цялото време работеха в лабораторията с негативно налягане, дори и когато изглеждаше, че бездействат. И защо картоиграчите обръщаха повече внимание на екраните, отчитащи жизнените показатели на учените, отколкото на играта си.