После всичко изчезна.
Събуди се сама в стая. Малка, бяла, без прозорци, с една стъклена стена и коридор. Моментално, още преди да е чула тихия звук на компресора, разбра, че се намира в помещение за карантина с негативно налягане. Втората заключена врата водеше към операционната зала за спешни процедури и аутопсии на НББ-4. Експлозията я беше изложила на спори от експерименталната лаборатория.
Главата й беше бинтована; сигурно я беше ударила при падането, имаше сътресение и се е наложило да я шият. Изглежда не беше ранена на други места. Тя се надигна внимателно, за да не размести системата, катетъра и оксиметъра, и зачака главоболието. Имаше такова, но много леко. Движенията й задействаха някакъв звънец някъде и д-р Ан Потър, лекарка, която Мариан бегло познаваше, се появи от другата страна на стъклената стена.
Докторката заговори, а гласът й излизаше от тавана, сякаш и тя беше извънземна:
— Събуди се. Какво чувстваш?
— Главоболие. Но не ужасно. Какво… какво се случи?
— Нека първо аз да ти задам няколко въпроса. — Попита я как се казва, коя дата е, къде се намира, как се казва президентът…
— Достатъчно — прекъсна я Мариан. — Добре съм! Какво се случи? — Но тя вече знаеше. Нейното легло беше единственото в стаята за карантина.
Д-р Потър показа уважение, като й каза истината:
— Беше атентатор самоубиец. Той…
— Другите? Еван Бланфорд?
— Всички са мъртви. Съжалявам, доктор Дженър.
Еван. Мъртъв.
Мариан не можеше да възприеме това, още не. Успя само да изрече:
— Разкажи ми. Всичко.
Лицето на Ан Потър се изкриви от болка. После тя се овладя.
Атентаторът бил облечен като офицер от охраната. Експлозивът бил скрит — още не знаем какъв е бил — в стомаха или ректума му, вероятно в някаква обвивка, която да го предпазва от телесните секрети. Аутопсията показала, че детонаторът, керамичен, поради което е преминал през всички метални детектори, вероятно е бил вкаран в някой зъб или някъде в устата му, за да бъде задействан с език.
Мариан си го представи и стомахът й се сви.
— Името му е Майкъл Уендъл и той е бил нов, но законно пребиваващ на борда, нещо като къртица, така да се каже. Един час след експлозията в интернет е бил публикуван манифест, а тази сутрин…
— Тази сутрин? Колко време съм била в безсъзнание?
— Десет часа. Ти имаше леко сътресение, но те упоихме, за да можем да зашием разкъсванията по главата, което по принцип не бихме направили, но случаят се усложняваше поради…
— Знам — каза Мариан и се изненада от спокойствието в гласа си. — Може да съм била изложена на спорите.
— Ти си била изложена на спорите, Мариан. Взети са проби. Заразена си.
Мариан остави това настрана за момента и попита:
— Относно манифеста, коя е организацията?
— Никой не е поел отговорност. В манифеста, както се очаква, се говори, че денебците се канят да убият всички хора на Земята, такива и подобни глупости. Уендъл е преминал проверката при назначаването, затова се предполага, че е вербуван за каузата по-късно. Той е някъде от северната част на щата, където напоследък има голямо недоволство. Но интересното е, че се е объркал. Трябвало е да взриви бомбата пред входа на денебския сектор, а не в изследователската лаборатория. Неговата организация, която и да е тя, е знаела нещо за вътрешното разположение в Мисията, но не достатъчно. Уендъл е трябвало да служи в подводницата. Изглежда, че някой, който е направил бегла обиколка на Мисията, му е казал къде да отиде, но или той или Уендъл са запомнили нещата неправилно.
Мариан усети студени тръпки по гърба си. Някой, който е направил бегла обиколка…
— Ти имаше някои подувания в мозъка, Мариан, но сега всичко е под контрол.
Елизабет.
Не, невъзможно. Немислимо.
— В момента ти даваме стероиди интравенозно и това може да предизвика някои странични ефекти, за които искам да знаеш, включително безсъние и…
Елизабет, която изучаваше всичко по време на посещението си на Мисията: „Къде живеят денебците?” „Зад ето тези врати. Никой не е влизал там” „Интересно. Доста близо е до високорисковите лаборатории."
— Мариан, слушаш ли ме?
Елизабет, гневно размахваща юмруци във въздуха преди месеци: Не го вярвам. Нито дума. Има нещо, което не ни казват!
— Мариан?
Елизабет, неохотно изпълняваща задълженията си да пази извънземните, колкото и да не й се иска. Командваща критичен отдел на граничния патрул, член на междуведомствен отряд с достъп до бойни оръжия. В идеална позиция да вкара агент на борда на плаващия остров.