Групата влезе в помещение, което не се отличаваше с нищо, като се изключи водният басейн, в който изплува подводницата. По стройния й корпус още се стичаха капки вода. Помещението беше без прозорци и мебели, имаше само една врата. Странна миризма изпълваше въздуха: дезинфектант? Парфюм? Извънземна телесна миризма? Сърцето на Мариан започна странно да бие, силно и шумно, с внезапни болезнени прескачания. Дишането й се ускори.
Вратата се отвори и влезе един денебец. В първия момент тя не можа да го види ясно; беше замъглен от същия проблясващ енергиен щит, който покриваше Мисията. Когато очите й свикнаха, ахна. Останалите също издадоха някакви звуци: бързо поемане на въздух, щракане с език, нещо като проплакване. Руският преводач прошепна: „Боже мой!”
Извънземният изглеждаше почти като човек. Почти, но не съвсем. Беше висок, може би един и деветдесет — несъмнено мъж — имаше дълги, тънки ръце и крака, хлътнал гръден кош и човешко лице, но с много по-големи очи. Имаше медна кожа, а косата му, дълга и хваната на опашка, беше тъмнокафява. Най-внушителни бяха очите му: по-големи от човешките, с огромни тъмни зеници, плуващи в голямо бяло пространство. Облечен беше с тъмнозелени дрехи, семпла туника над къси панталони, под които се показваха тънките му, дълги прасци. Беше бос и може би най-големият шок бяха краката му, широки ходила с пет пръста и нокти с късо изрязани по права линия нокти. Тези крака толкова приличаха на нейните, че тя неволно си помисли: моите обувки сигурно ще му станат.
— Здравейте — каза извънземният, но това беше не неговият, а механичен глас, разнасящ се от монтирания на тавана високоговорител.
— Здравейте — отвърна Десай и се поклони от кръста. — Радваме се най-после да се запознаем. Аз съм генералният секретар на Обединените нации Десай.
— Да — „каза” извънземният и после издаде няколко вибриращи и цъкащи звуци. Устата му наистина се движеше. Таванът моментално произнесе: — Поздравих ви на нашия език.
Секретарят Десай представи и останалите с възхитително спокойствие. Мариан се мъчеше да потисне нарастващото си усещане за нереалност, като си припомняше какво е чела за планетата на денебците. Искаше й се да беше обърнала повече внимание на астрономията. Популярната преса я определяше като К-еди-какво си. (К-нула? К-две? Не си спомняше.) Родната планета на извънземните имаше по-ниска гравитация и по-малко светлина от Земята, при различна дължина на вълната… оранжева, да. Слънцето беше оранжево джудже. Дали този денебец беше толкова висок, защото гравитацията беше по-слаба? А може би той просто беше баскетболист…
Стегни се, Мариан.
Извънземният произнесе името си, невъзможно стълпотворение от вибриращи фонеми, и веднага след това каза: „Наричайте ме посланик Смит.” Как ли си беше избрал това име — от компютърно генериран списък с английски имена? Когато беше в Бейджинг да изнесе доклад на една конференция, китайските преводачи бяха постъпили по подобен начин: „Наричайте ме Дан.” Предполагаше, че преводачите са се усъмнили в способността й да произнася имената им правилно, и сигурно са имали основание. Но „Смит” за пътник между звездите…
— Вие сте доктор Дженър?
— Да, господин посланик.
— Искахме да говорим специално с вас. Бихте ли ме последвали всички?
Те го последваха и тръгнаха като малки патенца след високия извънземен. Стаята отвъд единствената врата беше обзаведена като чакалня в много скъп лекарски кабинет. Дали бяха поръчали меката мебел и релефните килими по интернет? Или ги бяха произвели с някаква напреднала нанотехнология в недрата на Мисията? Картините по стените бяха на изгледи от прочути градове: Ню Йорк, Шанхай, Дубай, Париж. Нищо в стаята не напомняше за чуждоземни. Умишлено? Разбира се. Ние, козленцата, сме си тук сами.
Мариан седна и заби ноктите на едната си ръка в дланта на другата, за да усмири безумното си желание да се изхили.
— Бих искал да ме осведомите за последната си публикация, доктор Дженър — каза таванът, докато посланик Смит я гледаше със своите обезпокоително големи очи.
— Разбира се — отговори Мариан и се почуди откъде да започне. Откъде да започне? Какви познания имаха те за човешката генетика?