Дру спря край първата маса и загледа с възторг поточето. В очите на другите то сигурно бе най-обикновено, но за него бе възхитително. След това се обърна към спътника си. Този път видя промяна в положението му.
Защитните му инстинкти веднага заговориха. Дру хвана маузера и го насочи към лицето на пленника си. Клепачите на мъжа трепнаха, очите му незабележимо се отвориха. Дру разбра, че е буден.
— Не мърдай — каза Дру. — Не знам дали си напълно буден. Ако мислиш, че си извадил късмет, трябва да те разочаровам. Тук сме съвсем сами. Ще стрелям, ако ме нападнеш.
Отговор на предупреждението не последва.
— Чу ли ме?
Отново никакъв отговор.
— Разбра ли?
Нищо.
Имаше един начин да разбере дали пленникът му е в съзнание. Дру размаха ръка пред лицето му и после неочаквано докосна с показалеца си върха на носа му. Този трик имаше успех при боксовите мачове. Беше го научил от реферите. Ако боксьорът е в съзнание, очите му автоматично ще проследят движението на пръста.
Подейства и сега.
— Значи си буден — каза Дру. Думите идваха все по-лесно и по-лесно. — Внимавай. Трябва да разхлабя колана на крака ти. В твой интерес е да не се опитваш да ме удряш, докато го правя. Трябва само да дам на раната ти да диша.
Мъжът го изгледа с недоверие.
— Давай.
Дру го направи.
— Къде сме? Все още във Върмонт ли? — запита мъжът и погледна към масите навън.
— В Ню Хемпшир.
— Аха — оня облиза напуканите си устни.
— Е, какво не ти харесва?
— Ако караме все през Ню Хемпшир, няма да могат…
— Да те открият ли? Не, хич не разчитай на това.
Мъжът погледна крака си.
— Много ли е зле?
— Куршумът излезе. Костта не е засегната.
— Значи трябва да ти благодаря? Някъде отзад има аптечка. Ако нямаш нищо против.
Дру се замисли.
— Ами да. Защо не?
Мъжът изглеждаше изненадан.
— Освен това сигурно си жаден от загубата на кръв. Ще ти отворя и една кола. Съжалявам, но не са студени.
Дру почисти раната, дезинфекцира я и я бинтова. Изми засъхналата кръв от лицето му, отвори една кола и я поднесе до устните му.
— Не гълтай наведнъж.
Мъжът премигна още по-изненадан.
Дру отвори кола и за себе си. Беше жаден. След като шест години беше пил само вода, мляко и плодов сок, газираното питие му се стори неприятно сладко.
— Боли ли те?
— Имал съм и по-тежки случаи.
— Не се съмнявам. Но въпреки това… — Дру отвори две малки опаковки аспирин и пъхна в устата на мъжа едно след друго четири хапчета.
— Защо се грижиш за мен?
— Да речем, че съм добър самарянин.
— Кажи ми едно. Нямаше да ме мъкнеш със себе си, ако не искаше да ме разпиташ. Мислиш си, че си изобретил някаква нова техника и че ще се размекна заради твоята любезност?
Дру въздъхна.
— Добре, щом настояваш, да изясним въпроса. Ти пък си мислиш, че докато имам нужда от сведенията ти, ще те държа жив. И си правиш сметката — живота срещу болката, която ще ти причиня, за да говориш. При това положение си готов да страдаш максимално. Или може би смяташ да ми наговориш разни лъжи, които аз ще приема за истина. Но може би лъжите не са най-добрата идея. Ако ти повярвам и реша, че повече нямам нужда от теб, просто мога да те довърша. Следиш ли мисълта ми?
Мъжът мълчеше. Дру разтвори ръце:
— Ако имах химикали — амитал например, щях да те накарам да ми кажеш всичко, което искам. Но когато става дума за мъчение, твоето оживяване зависи от затворената ти уста. Точно тук е въпросът. Аз не възнамерявам нито да те мъча, нито да те убивам.
— Какво по дяволите…
— Доколкото разбирам, ти си наемен убиец. Просто си вършиш работата. Единственият отговорен за всичко, е човекът, който те е наел, а не ти.
— Не знам за какво…
— Добре, добре, ще ти го кажа по-просто. Когато нападнахте манастира, знаеше ли кой съм аз? Някой каза ли ти за моето минало?
— Стига де. Искаш да ме накараш да ти кажа кой…
Дру тръсна глава.
— Ще ти обясня по-ясно. В случай, че не си разбрал, аз не съм просто монах. Не съм аматьор. Искам да знаеш, че всичко, което смятам да направя с теб, ще бъде много професионално. Очаквам да си на същото ниво. Без паника, без глупави движения, без разни други помии. Ясно?
Мъжът беше объркан.
— Например, мисля да стегна отново турникета. След това ще те завия със спалния чувал. Все едно че спиш. Ще караме, докато намерим бензиностанция. Няма да слизам от караваната. Ще говоря с бензинджията през прозореца. Искам да купя нещо от него. Ти ще се правиш на заспал. Ако направиш и най-малкото движение, ще трябва да те спра.