— Слушай наистина, колко искаш за една нощ? Но без секс.
— Сериозно ли говориш?
Той кимна.
— Да изляза ли?
— Всъщност, предпочитам да останеш.
— Щом искаш… — Тя почна да пресмята. — Добре тогава, двеста долара. — Промяната в изражението й говореше, че очаква той да спори.
— Точно колкото имам — Дру измъкна портфейлите, които взе от мъжа на хълма и от другия в караваната и хвърли парите на леглото.
— Никога ли не си чувал, че има хотели?
Дру посочи мръсните си дрехи.
— В този вид? Ще ме запомнят.
— А ти не искаш, така ли?
— Да речем, че съм много срамежлив.
Тя се усмихна с разбиране.
— Освен това си и безсърдечен. Разбрах те. Не се безпокой. Тук си в безопасност. Може да се изкъпеш.
— Ако не възразяваш.
Тя отвори гардероба и извади някакъв халат.
— Ще се чувствам по-добре, ако… — тя се обърна към него — дойдеш с мен вътре.
— О-о?
— Да, искам да ти задам няколко въпроса.
Искаше да я държи под око.
В банята Дру свали мръсното яке. Тя седна на един стол в ъгъла и извади цигара с марихуана.
— Сигурен ли си, че не искаш малко да си дръпнеш?
— Противоречи на обета, който съм дал.
— Това отпуска.
— Притъпява усещанията ми.
Тя се изхили.
— А ти не искаш това да се случва.
Топлата вода пълнеше ваната и вдигаше пара, която замъгли огледалото над мивката. Дру остави дрехите си на поличката зад себе си, като незабелязано скри маузера под тях. Съблече се без ни най-малко колебание. Физическият срам никога не е бил сред… — каква беше оная дума от предишния му живот? — достойнствата му.
— Не е лошо — каза тя, като го огледа обстойно и всмукна дълбоко от цигарата си. — Малко мършав в бедрата, малко дребен в задника. Ако имах твоя задник, щях да живея в благополучие. А и другото не е лошо.
— Дължа го на диета и упражнения — разсмя се той.
— Упражнения ли? Приличаш ми на някой от онези, дето тичат.
Дру се оживи. Беше любител на бягането.
— Да, като Джим Фикс и Бил Роджърс.
— Господи, надявам се не. Фикс е мъртъв.
Дру изтръпна.
— Майтапиш се.
Тя дръпна пак от цигарата и поклати глава.
— Хич даже. Отиде си щастлив. Умря, както си бягаше. — Погледна го. — Ама ти къде си бил? Ако си бил в този бранш, не може да не знаеш, че умря. Имал наследствени проблеми със сърцето. Всичкото това тичане и…
Дру се опита да се съвземе от шока.
— Мисля, че гаранция за тези неща няма — после се обърна и влезе във ваната.
Изведнъж тя се наведе напред.
— Свети боже!
Той се извърна, готов да сграбчи пистолета под купчината дрехи.
— Какво има?
— Какво ли? Ами гърба ти! Какво ти се е случило?
— По-тихо, моля те.
— О, извинявай, забравих. Приятелят ми.
— И какво ми е на гърба?
— Белезите.
— Кое?
— Изглежда, сякаш някой те е налагал с камшик.
Дру изстина. Никога не бе си давал сметка. Годините на изкупление, когато се бе самобичувал с въженцето за скачане.
— Това е от Виетнам. Мъчения.
— Трябва да е било страшно.
— Не обичам да говоря за това.
Дру се обърна с лице към нея и влезе във ваната. Спря водата и седна бавно, а тя покри слабините, после кръста му и стигна до гърдите. Топлината отпускаше изморените му мускули. Не беше вземал гореща вана откакто влезе в манастира и необичайният лукс го накара да се чувства виновен. Вдъхна люляковия аромат на сапуна. Огледа голямата гъба, която момичето му подаде, намокри я и я изстиска върху главата си.
Негърката смукна още веднъж от цигара си и изпусна дима, който беше задържала в дробовете си колкото може по-дълго.
— Сбърках относно срамежливостта ти.
— Отнася се само до тялото.
— Разбрах преди малко. Шампоанът е на лавицата до главата ти. Говорехме за мръсотията. Погледни водата. Ще запушиш канала. Какво си правил, да не си се търкалял в калта?
Забележката й го развесели.
— Нямаш представа колко си близо до истината — Той потърка брадата си. — И двамата сме съгласни, че имам нужда от бръснене, нали?
— Самобръсначката е до шампоана.
Нямаше крем за бръснене и Дру трябваше да се задоволи със сапуна.
— Сигурно ще ти прозвучи странно — каза неочаквано той, — но кой е президент?
Тя се задави с дима, който беше всмукнала.
— Я не ме будалкай.
— Хич и не мисля.
— Но ти за втори път… Когато споменах Фикс… Ти не гледаш ли телевизия, не четеш ли вестници?
— Там където бях, не.
— Дори и в затвора имат телевизори и получават вестници.
— Значи това трябва да ти говори нещо.
— Не си бил в затвора, така ли? Имах впечатлението…
— Вярвай ми, не ме разпитвай. Колкото по-малко ти кажа…