Крис спря и се прицели. Дръпна спусъка.
Нищо не се случи. Маузерът имаше осем патрона.
Бе ги изстрелял всичките.
Стомахът му се преобърна. Той се втурна напред, хвърли Маузера си и извади ножа си от калъфа, скрит в левия ръкав на якето му.
Мъжът го видя, че наближава, отказа се да търси пистолета си, надигна се и извади своя нож.
Аматьорите държат ножа с острие, насочено надолу от задната част на юмрука и палец, притиснат към върха на дръжката. В такова положение оръжието трябва да се вдигне на нивото на рамото и ударът да се нанесе надолу. Това отнема време. Тромаво е.
Уличните гангстери държат ножа с острие, подаващо се от предната част на юмрука, над палеца. Тази позиция позволява множество удари от нивото на кръста, насочени нагоре или надолу, също и на двете страни. Тази разпространена стойка наподобява на фехтовачите — едната ръка встрани, за равновесие, а другата нанася и парира удари. Тактиката е грациозна, прилича на танц и зависи от бързината на нападението, скоростта на отстъпването и подвижността на краката. Върши работа срещу аматьор или член на друга улична банда. Но срещу убиец от световна класа, това е смехотворно.
Професионалистите държат нож като уличните хулигани, с острието в горната част на юмрука. Но тук свършва приликата. Вместо да пристъпват като в танц, те стоят на плоски стъпала, с разтворени крака за равновесие. Коленете им са леко присвити, телата — приведени. Те вдигат свободната си ръка пред гърдите си, присвита в лакътя, като че ли държат невидим щит. Всъщност самата ръка е щитът. Китката е обърната навътре, за да защитава най-важните артерии. Другата ръка, в която е ножът, не нанася удари направо или настрани. Тя промушва под ъгъл, като не се цели в стомаха или гърдите на врага. Рана в стомаха може да не е смъртоносна, а ребрата защитават сърцето. Те се мерят в очите и гърлото.
Крис зае позиция и се сепна, когато врагът му направи същото. Той се бе научил да се бие по този начин в школата за професионални убийци на Андре Ротбърг в Израел. Методът бе уникален. Противникът му можеше да го знае само ако е бил в същото училище.
Заключението му го обърка. Ландиш също ли е пращал наемни войници при Ротбърг? Защо? По какъв още начин бяха свързани Ландиш и Елиът? В какво още бяха замесени?
Той нападна с ножа. Неприятелят му блокира удара с ръката си. Нарани се, но не обърна внимание на това и се хвърли към Крис, който почувства как ударът прониза задната страна на китката му. Острието го опари. Бликна кръв. Ако имаше време, Крис щеше да усуче якето се около защитната си ръка, но тъй като не беше в състояние, той бе готов да понесе значителни контузии. Осакатена ръка не значеше нищо в сравнение с оцеляването му.
Той отново нападна. Отново противникът му използва ръката си, за да блокира удара, като пое с нея ножа. Ръката беше червена. Разкъсаните й тъкани висяха. На свой ред Крис парира нападението. Върхът бе така изострен, че той едва почувства прорязващия удар.
Отдалечиха се. Рефлексите им бяха еднакви. На плоски стъпала, приведен, Крис започна да обикаля около противника си внимателно, бавно, търсеше слабо място. Врагът му се обръщаше, за да продължава да е с лице към него. Крис се надяваше да го застави да стои в центъра на кръга. На обиколката при широка примка той нямаше да се замае толкова, колкото този, който постоянно се въртеше на едно място.
Но врагът му разбра какво бе замислил Крис. Приспособи се към тактиката му и започна да се движи в свой, широк кръг. Орбитите им се пресичаха и описваха нещо като цифрата осем.
Отново задънена улица. Двамата противници бяха равностойни. Когато Крис се обучаваше в бойното изкуство, Ишигуро бе казал: „Пътят на самурая е смъртта. Когато моментът е на живот и смърт, а силите са равни, просто го посрещни, готов да умреш, ако се наложи. Няма нищо сложно в това. Приготви се и действай“.
Сега Крис направи точно това. Отхвърли мисълта за себе си и се концентрира единствено върху ритуала. Да нанася удари и да отбива удари, като продължава да обикаля. Още веднъж. А после пак. Ръката му пулсираше окървавена, нарязана.
Но възприятията му бяха точни, подсилени, напълно ясни, нервната му система — нащрек. Нанасяш удар, отбиваш удар и обикаляш. Преди години Ли, неговият инструктор по карате, каза: „Няма нищо по-екзалтиращо от това, да се сражаваш в мрака лице в лице със смъртта“. В училището за професионални убийци Ротбърг бе казал: „Ако двама противници имат еднакви знания и еднаква сръчност, победител ще е по-младият, защото е по-издържлив“. Крис, който бе на тридесет и шест, прецени, че неприятелят му е около двадесет и девет.