Кочуби излезе, но Сол не успя да затвори очи достатъчно бързо.
— А, Ромул, виждам, че вече си буден. Извинявай, че повиших глас, но с хора като Кочуби понякога е необходимо.
Сол не се опита да се прави на заспал. Изви се, за да седне. Започна да разглежда стаята — с облицовани стени, картини на селски пейзажи, камина.
— Къде съм?
— Близо до Лион. Една скромна вила, която понякога използвам за разпити.
— Къде е Ерика?
— Тук, в сградата. Няма нужда да се притесняваш. При нея има лекар. Добре е, въпреки че има отвратително главоболие.
Главата на Сол също го болеше. Той се отпусна в един стол. Бурни мисли нахлуваха в мозъка му.
— Как ни открихте?
— Международният език…
— Не разбирам…
— Музика. Освен цигулката, в калъфа имаше микрофон и радиокомпас.
Сол изстена ядосано.
— Кочуби беше толкова убедителен, че аз дори и не се замислих да проверя.
— Но ти почти я изхвърли през прозореца. Признавам, че в един момент ме изнерви.
— Това все още не отговаря на въпроса ми. Как разбрахте, че ще отвлечем Кочуби?
— Вашата агенция ни каза.
— Това е невъзможно.
— Беше особена информация. Тъй като Рем уби наш човек в Банкок, вашите хора в знак на благоволение ни предоставиха възможността да ви елиминираме.
— Елиът — Сол като че ли проклинаше.
— Така мисля и аз.
— Но как той…?
— Ще стигнем и дотам. Първо нека уточня положението — Орлик посочи към прозореца. — Зазорява се. Естествено е да си мислиш за бягство. Но чуй какво те очаква. Ти си в края на местния парк „Пилат“. На юг е разположено едно градче, а на север друго. Без съмнение знаеш, че имаме кучета. Следователно ще поемеш през гората нагоре. Но там трябва да заобиколиш селцето. Докато падне нощта или ще си в откритото кално поле или в селските гробища. Но където и да си, ще те настигнем. Ще получиш ново главоболие от стреличките ни и всичко трябва да започне отначало. Сигурен съм, че е много романтично да се биеш в гробища. Но действителността показва, че се зазорява и ние трябва да си поговорим. Съжалявам, че не мога да ти предложа „Бейби Рут“.
Сол присви очи.
— Добре си информиран.
— Можеш да разчиташ на това. Желаеш ли закуска? Моля те, не си мисли, че сме гарнирали с нещо кафето и кроасаните. Никога не оказва добър ефект.
Въпреки всичко, Сол се усмихна.
— Добре, нека сме приятелски настроени — Орлик свали белезниците.
Озадачен, Сол разтри китките си, като чакаше Орлик да сипе кафе и да отпие. Накрая каза:
— Тогава знаеш за сираците на Елиът?
— Сигурен съм, че ти е хрумвало. Латинската дума патриотизъм е със същия корен като баща. Pater. Patriae amor. Смятал си своя баща като допълнение на родината. Обучен да я защищаваш, ти си правел всичко, което той ти казва, без да осъзнаваш, че ти си верен на него, но не и на правителството си. Системата му е толкова великолепна, че и други са я използвали.
Сол спря да пие.
— И други ли?
Орлик се начумери.
— Наистина ли не знаеш? Предполагах, че си стигнал до същото заключение като мен. 1938 година.
— Има логика. Елиът тогава не е бил дори и в правителството. За първи път е изчезнал през 1954 година.
— И отново през 1973 година.
— Но по това време един от твоите хора, Голицин…
— Не моите. Той работеше за КГБ.
— …е бил въвлечен, но вашите хора го разстреляха за измяна.
— Тогава имаш някакъв напредък.
— За бога!
— Моля те, имай търпение. Мислех си, че можеш да ми обясниш някои неща. Никога не съм предполагал, че аз ще обяснявам на теб.
— Тогава кажи го, по дяволите! Какво става?
— 1938 година. Какво означава това за теб?
— Може да означава Хитлер и Мюнхен… или убежищата на Абелар.
— Добре. Оттам ще започнем.
— В деня, когато Хитлер се срещна с Чембърлейн и Деладие в Мюнхен, друга среща се състояла в Берлин. Хитлер и Мусолини от една страна, поискали от Англия и Франция да се откажат от споразумението си с Чехословакия, Австрия и Полша и да не защитават тези страни при евентуално нападение. Намеренията на Хитлер са били очевидни, но Англия и Франция не направили нищо да го спрат, с надеждата, че той ще се задоволи с разширяване на германските територии само в тези определени държави. Но участниците в другата среща, тази в Берлин, знаеха по-добре. В края на краищата, те били ръководителите на контраразузнаването в Германия, Англия, Франция, Съветския съюз и САЩ. Те са разбирали, че нападението на тези страни няма да бъде краят, а началото на жаждата му за власт. Задавала се война — толкова огромна и разрушителна, че всички предишни войни изглеждали нищожни. Държавните глави предпочели да пренебрегнат очевидните факти. Но директорите на разузнаването не можели. Те разбирали ролята си в задаващата се война и трябвало съответно да се подготвят. Тяхната общност намаляла след Първата световна война. Условията вече били променени. Традициите — забравени. Настанало било време за реорганизации, тъй като се задавал нов конфликт. Трябвало да се споразумеят за известни принципи, да установят правила, едно от които са били убежищата на Абелар.