Орлик се облегна назад.
— Винаги съм се възхищавал от хората, които са го създали — каза той. — Толкова изтънчено решение, толкова умно измислено. Но тази среща в Берлин има и други последствия, а най-важното е признатото от тези мъже споразумение. Те са разбирали, че при тяхната професия, групировката стои над политическите и националните различия. През една година държавите могат да са приятели — през следващата врагове, на следващата — отново приятели. Такава нестабилност, основана на прищевките на политиците, е безсмислена. Разбира се, това позволява на контраразузнаването да работи, да се наслаждава на риска. Но мъжете на срещата в Берлин чувствали, че по душа са по-близо един до друг, отколкото до правителствата си. Подозирали също, че рисковете стават прекалено големи. Докато те са уговаряли потребността от правила, правителствата им, като че ли не признавали никакви правила. Как би оцелял светът, ако политиците отказвали да се споразумеят в допустими граници? Някой трябвало да действа отговорно. Разбира се, преди войната, те не са могли да предвидят колко сериозен ще стане този въпрос. Но дори преди ядрените оръжия, контраразузнавателната общност се сплотила. Хитлер станал непоносим. Знаем, че някои германски офицери от контраразузнаването са работели за англичаните. Същите германски оперативни служители се опитали да убият Хитлер. Но бомбеният атентат не успя, и разбира се, те бяха екзекутирани!
— Ти предполагаш, че има създадена система ли?
— Това, което ти казах досега, бяха факти. Оттук нататък са моите предположения. Мъжете на срещата „Абелар“ са се споразумели, как да кажа, да контролират правителствата си, така че международното съперничество да остане в някакви приемливи граници. Разбира се, определен брой конфликти са необходими, за да се оправдае съществуването на контраразузнаванията, но след известен предел, шансовете на всяка нация да загуби са еднакви. Затова планът бил вкаран в действие. Спомни си, Сталин е започнал вече политическите чистки. Моят сънародник, Владимир Лазенсков, е екзекутиран няколко месеца след завръщането си от срещата „Абелар“. Дали Сталин е знаел за срещата и за споразумението, в което е влязъл Лазенсков? Кой може да каже? Но неговата екзекуция заедно с хитлеровите репресии по повод на неуспелия атентат, накарали международните наблюдатели от контраразузнаването да бъдат по-предпазливи. Те прехвърлили отговорността на внимателно подбрани наследници. Например, Текс Отън, представителят на Америка, избрал осиновения си син Елиът. Пърсифал Ландиш — собствения си син. Френският и немският представители направили същото. Вярвам, че Лазенсков е предчувствал екзекуцията си и се е подготвил предварително.
— За Голицин ли говориш?
— Значи следваш логиката ми. Голицин, разстрелян за измяна през 1973 година, тайно е работел с Ландиш, Елиът и още двама мъже от френското и немското разузнаване. Без съмнение, скоро щеше да научиш и за тях. Връзката е забележителна. Петимата мъже на срещата „Абелар“ са обучили свои наследници, които въпреки амбициите си, са отказали да заемат най-високите длъжности в своите разузнавания. Вместо това са останали на сигурни места, малко под висшия ешелон, незасегнати от капризите на политиците. За да защити позициите си, всеки от тях е набрал тайна колекция от документирани скандали. Използвали са ги и само глупак можел да иска тяхната власт. Тези мъже са запазили позициите си от края на Втората световна война, а това е постоянното влияние върху правителствата им. Те са саботирали операции. Например вашите U–2 и Куба. За да отвлекат вниманието на непосветените служители, са твърдели, че вражески шпиони са проникнали в техните агенции. Като последствие, всички мрежи са разследвали сами себе си, така че се е поддържало само умерено разузнаване и те са упражнявали контрол. Като са действали отговорно — поне те така си мислят, тези хора са гарантирали едно международно статукво.
— А изчезването на Елиът през 1954 и 1973 година?
— Срещи. За да потвърдят отношенията си, да сверят намеренията. Имало е нужда да координират усилията си. Срещали са се толкова рядко, колкото може и толкова често, колкото трябва.