— Предприели ли са някакви мерки?
— Защо? Това притеснява ли те?
— Не, ако знам, как да ги намеря.
— Пътуването се отразява добре на душата. Разбирам.
— Можеш ли да ми препоръчаш някои курорти?
— Няколко. Знам една винарска изба във Франция около Бордо например. И почивен дом в Шварцвалд, в Германия. Ако Съветският Съюз ти харесва повече, мисля за една дача, близо до устието на Волга на Каспийско море.
— Само три? Очаквах четири.
— Ако се отправиш директно към четвъртия, може да загубиш интереса си към останалите — каза Орлик.
— От друга страна, аз така горя от нетърпение да видя четвъртия, че сигурно няма да успея да се концентрирам върху останалите.
— При мен е една твоя приятелка, която те чака да свършиш с пътуванията си, за да се върнеш при нея. Споразумяхме се да следваш насоките. Ако не правиш това, което искам, защо да ти помагам? Бях предвидил да отидеш на посещение при моя разрушителен колега в Съветския Съюз.
— И да те облекча от натиска? Благодаря. Ти ще ми помагаш, но само докато се погрижа за него. После ще хвърлиш вината върху мен и ще се отървеш чист.
— Не съм казвал нещо друго — отвърна Орлик.
— Но когато си в безопасност, може да решиш, че ще се разправиш сам с останалите. Ще направиш така, че да ме убият и ще излезеш единственият победител в цялата ситуация.
— Твоята подозрителност обижда чувствата ми.
— Аз съм замесен в това само поради една причина — Елиът. С останалите ще се занимавам по-късно. Няма гаранция, че ще успея да се справя с всички. Ако ги взема по реда, по който ти искаш, може никога да не стигна до Елиът.
— Още един повод да си предпазлив.
— Не. Слушай внимателно. Имам въпрос. Ако не чуя това, което ме интересува, затварям. Ще отида при Елиът на своя глава. Ако нещо се случи с Ерика, ще дойда и при теб.
— И наричаш това сътрудничество?
— Въпросът. Предполагам — той знае, че съм избягал и какво стана с Ландиш. Ще се досети, че отивам при него. Ще се подготви. На негово място не бих стоял у дома. Бих потърсил най-сигурната защита, на която мога да разчитам, най-безопасното място. Къде да го намеря?
Дъждът блъскаше в прозореца. В тъмнината Сол стискаше слушалката и очакваше отговора на Орлик.
— Не обичам да ме заплашват.
— Лош отговор.
— Чакай! Какво става с…? Дай ми възможност! Елиът сега? Тогава другите в замяна на Ерика?
— Освен ако не науча, че я използваш като капан.
— Имаш думата ми.
— Отговорът.
Орлик въздъхна и му каза. Сол затвори.
Сърцето му се блъскаше. Мястото, което научи от Орлик, беше брилянтно. „Но какво друго очаквах?“ — помисли си той. Въпреки омразата си трябваше да признае, че Елиът е гениален.
Най-доброто, най-стриктно контролираното място за сражение. Крис би разбрал.
Широка черна лимузина бе паркирана пред къщата. Като я наближи, Орлик се намръщи. Гумите изскърцаха върху чакълестата алея. Той паркира Ситроена си достатъчно далече от непознатия автомобил — със задницата му към дъното на алеята. Изключи фаровете и мотора, но остави ключа на таблото. Внимателно излезе и се огледа в нощта.
Ако беше видял колата отдалече, щеше да спре и да обиколи къщата, да разузнае. Но автомобилът бе паркиран така, че той не би могъл да го забележи, докато не наближи края на алеята. Не би могъл да се отдалечи, без да събуди подозрението на посетителите си. Предполагаше, че в тъмнината освен неговите наблюдатели бяха скрити и други, затова нямаше избор. Трябваше да влезе, демонстрирайки пълно безразличие.
Няколко прозореца светеха. Там. Като наближи къщата, забеляза сянка вдясно от себе си, до ъгъла. Застанал точно под снопа светлина, силуетът очевидно се стремеше Орлик да го забележи.
Отляво песента на щурците внезапно спря. Значи и от тая страна имаше някой. Но и това предупреждение лесно можеше да се избегне, като не се правят движения. Орлик трябваше да се досети, че скритите караули искаха той да разбере къде са.
Наблюдават реакциите ми. Ако не съм направил нищо нередно, не би трябвало да изглеждам нервен. Ако съм извършил това, което те подозират, ще го докажа, като се опитам да избягам.
Не се и съмняваше кои са. След „изчезването“ на Сол от вилата до Лион, Орлик отведе Ерика на юг, в имението си близо до Авиньон. Искаше да я скрие, в случай че Сол се опита да я освободи, вместо да изпълни уговорката им. Сол никога не би могъл да намери това място. Френските власти не знаеха какво става. Така че кой си бе направил тази екскурзия? Кой още бе замесен и можеше да го хване тук?
Две заключения. Някой от неговия персонал е заподозрял нещо за изчезването на Сол и е направил донос срещу него. И второ: шефовете му са тук, за да го разпитат.