Босите крака на Ерика бяха целите в кръв. Беше ги наранила по чакъла на алеята, докато тичаше от къщата към Ситроена. Ключът беше на таблото, както Орлик бе обещал. Окървавените й нозе натискаха ту съединителя, ту газта. Сърдита, тя настъпи по-здраво педала, превключи скоростите и се понесе по-бързо по алеята. Задните колела поднесоха. Нощта бе като стена пред нея. Не смееше да включи фаровете. Въпреки че можеше да се удари на някой незабелязан завой, не можеше да си позволи риска да превърне светлините в мишена.
Всъщност, ревът на машината достатъчно я издаваше. Задното стъкло се пръсна. Тя чу повтарящото се стакато от изстрелите на автоматичните оръжия. В резултат колата се разтресе. В огледалото видя проблясъците на цевите и разпозна отчетливото тракане на автомат.
Узита. Имаше твърде голям опит с тях, за да греши. Изведнъж разбра как се е чувствал Сол в Атлантик Сити. Намали скоростта при един завой на пътя, който забеляза навреме.
Мислите се натрапваха инстинктивно. Защо руснаците предпочитат израелски оръжия?
Нямаше време. Натисна с кървящ крак съединителя и мина на по-висока предавка. Мракът се сгъстяваше с отдалечаването й от къщата. Ситроенът се закачи в едно дърво. Не можеше да отлага повече, включи фаровете и се вторачи в огромната сянка, която с трясък излизаше от храсталака.
Лимузина. Тя обърна водещите колела наляво и настъпи оплескания с кръв педал за газта. Ситроенът изви рязко покрай муцуната на лимузината, плъзна се настрани, но задният му край се блъсна в един пън. Стопът се разби, но колелата попаднаха на чакъл, получиха ускорение и се отблъснаха напред. Тя отмина с друсане покрай барикадата, която спираше достъпа до пътя и видя тунел от дървета и храсти. В края му се различаваше черен път.
Затракаха други Узита. Строши се и втория заден фар. Добре, това правеше целта им неясна. Тя намали. Колата занесе, като премина от чакъла на черния път. Пое наляво. На правия участък включи на висока предавка и наблюдаваше, как скоростометърът преминава 120 километра в час и се отклонява към края на скалата.
Знаеше, че ще я преследват. Ситроенът се тресеше, сякаш имаше сериозни повреди. Тя трябваше да бяга с него, докато той се разпадне. Или докато намери по-добра кола.
Но пътят бе пред нея и целта й бе ясна. Прошепнатото предупреждение на Орлик бе изчерпателно. Разпитът, който му предстоеше, заплахата, пред която бяха изправени и двамата, свободата, която й даде. Бе подготвена и застреля мъжа, който дойде за нея и пазача в коридора. Уби и караула около къщата. Въпреки че босите й крака жилеха от чакъла и зрънца от него се бяха впили в стъпалата й, тя се чувстваше екзалтирана, волна, целенасочена.
Сол имаше нужда от нея. Орлик й бе казал къде е.
Тя караше с пълна скорост в нощта. Видя фарове в огледалото за обратно виждане. Постави ръката си на пистолета до нея. Но непрекъснато се връщаше на мисълта, която преди й бе хрумнала. Защо руснаците предпочитат израелски оръжия?
Отговорът я тревожеше. Защото мъжът, който чакаше Орлик в къщата, бе руският еквивалент на Елиът. Неговата охрана, както и тази на Елиът, бе преминала през училището за професионални убийци като окончателна подготовка. Бяха научени да действат като израелци и в последствие вината ще бъде хвърлена върху…
Ерика стисна зъби. Върху Израел.
Тя се носеше покрай ферми и овощни градини. Ако фаровете я настигнат, ще спре и ще опита късмета си като блокира пътя и прати преследвачите си в ада.
Но независимо от това, че Ситроенът се тресеше, тя успяваше да запази дистанция в тъмнината.
Последните думи, които Орлик й прошепна, още звучаха в главата й. „Сол е на път към Елиът. Старецът е избрал съвършеното убежище. Това е капан.“
Но за кого? За Сол или за Елиът?
Тя знаеше достатъчно. Орлик й бе казал. В провинцията. В едно градче. В една планинска долина. Канада.
Ще отиде там.
Почивни домове извън закона
Главният път стана толкова стръмен, че Сол превключи от втора на първа скорост. Чуваше шума на машината на Ийгъла, форсирайки джипа по-нагоре. Той избра този модел, тъй като освен че беше стандартен, имаше и четири задвижващи колела. От една страна не искаше да бие на очи. А от друга — не знаеше колко стръмен ще бъде пътя до убежището.
Теренът вече беше достатъчно гаден. Претоварена кола, с регистрационен номер, който не беше от района, бе излязла на банкета. Капакът й беше отворен, а радиаторът й пушеше. Шофьорът — забързан мъж, с разперени ръце се опитваше да успокои изплашената си жена и деца. Той изглежда не беше на „ти“ с техниката на каране в планините. Възможно е да е използвал твърде висока предавка или по-лошо — автоматично предаване, което води до твърде голямо напрежение на двигателя. Като започне отново да се спуска, шофьорът вероятно ще използва спирачките, вместо предавките, за да намалява скоростта и най-накрая ще му изгорят уплътнителите и барабаните.