Картата беше прецизна. Той достигна до Т-образно кръстовище и зави надясно, като подмина дървени бунгала. Пътят граничеше с буйно поточе. Чуваше плискането на водата. Като се изкачи на хребета, боровете затъмниха слънцето. Сол изруга.
Брат му никога повече нямаше да почувства прохладните сенки.
Сигурни убежища, почивни домове. Хората, създали убежищата на Абелар, са били мъдри. Те са разбирали, че краткосрочните цели са напълно противоположни на дългосрочните. Заплашваните и преследвани служители се нуждаели от надежда. А без това, какъв е смисълът да останат в професията? Неутрална зона за отдих е първостепенното. Дори и във „Франклин“ „свободата“ е била най-висшата цел на играта. Служителите се нуждаели от възможност да стъпят на такава земя и да кажат: „Е добре, победихте, но по дяволите всичко. Аз все още съм жив. По дяволите още нещо, това, че сте дошли да ме върнете обратно в играта. Вижте, аз дойдох тук. Аз съм неутрален.“ Гарантирано убежище, неприкосновено, където всеки опит за убийство е последван незабавно от наказателни мерки.
Но сигурните убежища били временни, построени за служители и наемни убийци. Какво ако се издигнеш толкова високо и си спечелиш толкова много врагове, че никога не би посмял да напуснеш сигурното убежище? Какво ако твоите преследвачи те мразят толкова много, че никога няма да престанат да чакат да излезеш? Няма да има значение колко голяма ще е охраната ти. Когато излезеш — ти все пак ще бъдеш убит.
Очевидно нещо по-добро е било нужно, а не само защитата, която превръща убежището в обикновен мотел. Колко голяма стая ти е нужна, колко плочи можеш да чуеш, колко телевизия да гледаш, преди стените да те притиснат. Постоянно повтарящия се дневен режим в края на краищата превръща сигурните убежища в затвор. Скуката става непоносима. Започваш да мислиш да се измъкнеш незабелязано, приемайки риска от преследване. Или, може би, ще им спестиш неприятностите, като си завреш пистолета в устата. Една седмици в безопасност? Прекрасно! Може би месец. Година? Или десет години? В място като църквата на Муун дори безопасността става проклятие.
Имало е нужда от нещо по-добро, по-трайно. Създателите на Абелар са стигнали до по-мъдро решение. Почивни домове. Вечни убежища. Напълно обезпечени. Абсолютно удовлетворение.
На определена цена. Изправен пред смъртна опасност, един изгнаник охотно ще плати необходимото за гарантирана неприкосновеност и всякакви удобства. Не сигурно убежище. Почивен дом. Винаги и завинаги. Отчаянието е възнаградено.
Имало е седем сигурни убежища Абелар.
Все пак при почивните домове е сложно. Обширни, огромни, завършени. Само три. И понеже посетителите им клонели към по-напреднала възраст, климатът бил решаващият фактор. Не много студен и не много топъл. Не влажен, но не и отвратително сух. Рай в Рая. Заради нуждата от дългосрочна сигурност, почивните домове били разположени в традиционно неутрални страни със стабилна политика — Хонконг, Швейцария и Канада.
Манастирската долина. Британска Колумбия. Канада.
„Ермитажът“.
Елиът е потърсил уединение, надявайки се да примами Сол в капан.
Сол подкара Ийгъла по-нависоко, достигна края на гората, премина снега и почти се спусна към друга долина. Мислейки си за Крис, той промърмори през зъби: „Шибаните закони са еднакви за всички“.
Наоколо можеше да има капани.
Сол достигна до кръстопът и спря да разучи картата. Ако тръгнеше отново надясно, щеше да заобиколи склона, да премине през тесен проход и спускайки се надолу да стигне до Манастирската долина. Предположи, че ще намери очукан надпис — не крещящ, разбира се, за „Ермитажа“. Ненаблюдателният пътник не би разбрал дали това е хижа или нечия вила. Дърветата ще скрият имота. Нямаше съмнение, че заключените с катинар порти и прокопаният ров ще обезкуражат любопитството.
Той също предположи, че ще има караул по продължение на рова, за да връща нежеланите посетители. Всеки вход към долината ще е наблюдаван. Селски магазин щеше да е наблюдателен пост, бензиностанцията да е препълнена с охрана, а рибарят, пиещ „Лабат“, този път ще има предавател в раницата си. От момента, в който Сол достигне тесния проход, всяко негово движение ще бъде докладвано.
Сами по себе си тези мерки за сигурност не го притесняваха. Независимо от всичко, почивният дом трябва да е обезопасен. Неговият административен персонал да е от професионалисти, които използват първокласни служители. Това, което го засягаше, бе, че някои от агентите покрай пътя ще са хора на Елиът, а не на почивния дом.