„Този ще бъде начинът, по който той ще действа“ — помисли си Сол. „Ще разпредели нападателен екип в долината, да чака, докато ме засекат и да ме убият преди още да съм стигнал до териториите. Но ако съм на неутрална територия, правилата забраняват намеса. Но никъде не е писано, че не може да ме убие по пътя. Цялата долина не е защитена, а само земята, притежание на почивния дом. Ще бъда глупак, ако карам през долината.“
Но той знаеше друг път. Вместо да завие надясно към тесния проход, тръгна точно направо. Три лоса пасяха на ливадата пред един поток. Един фазан прехвърча покрай пътя. Сол се загледа в ред трепетлики от лявата си страна, после към картата и отново към дърветата. Това, което търсеше, не можеше да е далече. Вятър раздвижи листата. Техните сребристи страни се обърнаха и заблестяха на слънцето. Това го накара да забележи снижаващото се слънце. Беше 3.00 часа. За да се възползва от оставащата светлина, трябваше да бъде готов най-късно до пет.
Половин километър по-нататък той го видя. Беше от лявата страна сред дърветата. Алеята бе толкова тясна между храстите, че нямаше да я забележи, ако не беше предупреден от картата. Не видя никакви коли отпред, нито в огледалото за задно виждане. Той натисна копче от лявата страна на волана и превключи Ийгъла на режим четири задвижващи колела. Тръгна напред и пречупи няколко храста.
Алеята беше тясна, неравна, от двете страни с дървета. Стотина метра по-надолу той натисна спирачките. Излезе навън, смачка няколко комара и тръгна обратно към пътя в горската тишина. Храстите бяха начупени твърде сериозно, за да се изправят и да се скрие мястото, откъдето е влязъл в алеята.
Той вдигна един клон, който беше паднал в началото на алеята и повдигна храстите, така че да не изглеждат счупени. Ако някой погледне отблизо, ще види прореза по стъблата им. Но преминаващ велосипедист няма да ги забележи. След няколко дни листата на храстите ще изпопадат, но тогава няма да има значение, ако някой се досети, че тази алея е била използвана. Щеше да има значение за тази вечер и за утре. Той повдигна друга редица от храсти, като изучаваше работата си и реши, че те изглеждат толкова естествено, колкото очакваше.
Той продължи да кара надолу по алеята. Клони драскаха Ийгъла. Храсти стържеха отдолу. Той се друсаше от неравностите по пътя. Достигна до един клон, който беше толкова голям, че не можеше да премине през него. Излезе навън, премести го, след това продължи напред. За предпазливост се върна и постави клона обратно на алеята. Малко по-надолу премина през потока, като се надяваше водата да не наруши действието на спирачките. Той се намръщи, когато един речен камък удари ауспуха му.
Но Ийгълът беше с високо окачване. Четирите задвижващи колела работеха перфектно, предпазваха го от напрежение и успяваха да го изтеглят по грубите върхове. На картата не бяха посочени никакви сгради напред. Това го озадачи. Той се чудеше кой е направил алеята и защо. Работници? Строителите на водноелектрическата централа, които са се нуждаели от достъп през планината, за да построят кулата? Някой, който е собственик на този участък и го използва за ловуване?
Надяваше се, че ще открие.
За негово разочарование алеята се губеше в трева, висока до коленете.
Край на алеята. Не трябваше да рискува да кара през тревата. Следите му ще бъдат забележими от въздуха. Той трябваше да предположи, че „Ермитажът“ използва наблюдателни хеликоптери. Стриктно съобщавайки за обстановката, останалата част от охраната на дома няма да има много причини да проверява граничната долина, но хората на Елиът ще имат. Докато не узнаят, че Сол пристига, ще бъдат свръхпредпазливи.
Той погледна часовника си — беше четири и половина. След това се обърна към слънцето. То чезнеше зад планините. Скоро щеше да се свечери.
Движение. Той паркира Ийгъла извън алеята. Откъм земята автомобилът бе скрит от храстите, а откъм небето от дърветата. Като отвори багажника, той извади екипировката си.
Беше я приготвил сръчно в келтска раница: консервирано говеждо, фъстъци, сушени плодове (протеин, въглехидрати, за да не трябва да готви); резервни дрехи, всички вълнени (в случай на буря, нишките на вълната ще съхнат бързо без да има нужда от огън); спален чувал, напълнен с декрон (също като вълната съхнеше бързо); петдесет метра найлоново въже; нож; аптечка за първа помощ; вече пълна манерка. Той носеше туристически ботуши с дебела подметка, направени така, че краката му да запазват равновесие при тежестта на раницата.
Като закрепи металната й рамка на раменете си, той затегна каишките и препаса талията си с колана. След момент уравновеси баланса си с допълнителния товар. Сол намести пистолета си от тази страна, където раницата няма да може да го притиска. След това заключи колата и тръгна нагоре.