Покрай ливадата, не през нея. Все още не трябваше да остава следа. Заобикаляйки планинските цветя, той достигна до другия край. Ставаше все по-трудно и стръмно. Ризата му прогизна от пот, струйки се стичаха по гърба му под раницата. Най-напред той сам прецени посоката, като определи хребета, който му трябваше. Имаше препятствия по пътя, дървета закриха гледката му, клисурата криволичеше. Сол провери картата си неколкократно, като фавни контурите й с околността и провери с компаса. Понякога откриваше гористи склонове с малко дървета, които изглеждаха лесни за катерене в посоката към която трябваше да върви, но на картата бяха отбелязани по друг начин. Той избра една стръмна канара и не би я изкачил, ако на картата не беше отбелязано, че скоро тя става проходима. Знаейки предварително, че ще има скали отвъд следващия връх, той се отклони с четвърт километър от пътя си, за да достигне до един поток. Продължи нагоре. Дефилето беше стръмно, но възможно да се изкачи.
Спря, за да ближе каменна сол и да пие вода. На голяма надморска височина обмяната на веществата е по-голяма от нормалната, изпотяването е обилно. Но сухият въздух изпарява потта толкова бързо, че катерачът може да не усети опасността от дехидрация. Сънливостта може да доведе до кома. Само вода нямаше да помогне изобщо. Солта беше нужна, за да задържи водата. Но преди това Сол не беше опитвал солта — сигурен знак, че се нуждае от нея. Като напъха манерката си обратно в раницата, той погледна към дефилето, което беше изкачил, след това се обърна към по-горните скали. Чуваше шума от течащия поток.
Сенките на скалите се удължиха. Гората стана тъмнозелена като джунгла, или като облаци преди ураган. Емоциите му се разбунтуваха. Той стъпваше твърдо, решително. Мисълта за джунглата му напомни за мисията им с Крис във Виетнам, за войната, която трябваше да водят, защото Елиът искаше от тях да добият опит. Той си спомни за бягството им от хеликоптерите в планините в Колорадо, защото баща им ги беше издал.
„Крис!“ идваше му да изкрещи. „Помниш ли лятото, когато Елиът ни заведе на къмпинг в Мейн? Най-прекрасната седмица в живота ми. Защо нещата не се случиха по друг начин?“
Рохкавата глина на гората продължаваше по-нагоре. През пролуките на дърветата той видя прохода към който се стремеше — приличен на седло хребет между два върха. Сол се изкачи през голямо парче гранит. Последните слънчеви лъчи блестяха през прохода в здрача. Той достигна до началото му. Твърде развълнуван, за да усеща тежестта на раницата, Сол забърза към една закътана скала, от която погледна към долината по-долу.
Не беше много по-различно от долината зад него. Върховете и горите бяха почти същите. Река Пит течеше през нея. Картата указваше, че следващата долина по-горе се нарича парк „Златни класове“. Но след като погледна към червеното сияние на чезнещия залез, установи, че всичко е различно. Това имаше значение.
Долината беше разделена на две от неравен път, който се простираше от изток на запад. Друг път го пресичаше и отвеждаше до парка отвъд. Но в участъка на северозапад… там… Имаше доста голяма площ без дървета. Досети се, че тя заема стотици акри. През бинокъла си той разпозна конюшни, плувен басейн, писта за джогинг, игрище за голф.
Голямата къща в средата на всичко това му напомняше на едно място в Йелоустоун, където Елиът веднъж ги бе завел с Крис.
Почивен дом. Убежище.
Смъртоносен капан.
Нощта беше дъждовна. В екипировката си той носеше водонепромокаем найлон. Разпростря го между два заоблени камъка, закрепи краищата му и си направи заслон. Свит под него, облечен с дебели вълнени дрехи и увит в спалния чувал той хапна. Едва усещаше вкуса на фъстъци и на пастърма, докато се взираше в тъмнината. Дъждът биеше по найлона и се стичаше отпред. Страните му се намокриха. Сол трепереше и не можеше да заспи. Мислеше за Крис.
Когато се зазори, пръскащият дъждец премина в мъгла. Сол изпълзя от спалния чувал и се облекчи между камъните. Изми се в един поток наблизо, избръсна се и оправи косата си. Хигиената бе задължителна тук. Не можеше да рискува да се разболее. Също така трябваше ревностно да пази самоуважението си. Ако запусне тялото си мръсно и вмирисано, скоро това ще засегне и съзнанието му. Ако се чувства немарлив, не след дълго ще започне и да мисли по този начин и Елиът ще го хване. Бе измит от вчерашната пот, гладката му кожа щипеше, избръсната до синьо. Възвърна енергията си. Радваше се на тръпките, породени от студа. Решимостта му се увеличи. Обзе го ярост. Беше готов.