Видя няколко жени — висшият ешелон в професията си. Тук присъстваха традиционните аристократични мъжки клубове — мрежата на старите момчета. Много от тях наистина изглеждаха на възраст за пенсиониране. Той разпозна някои — американец, шеф на секция, преместен в Иран след падането на шейха; руснак, навлякъл си неодобрението на Брежнев, защото подценил партизанското движение при нахлуването в Афганистан; аржентинският директор на военното разузнаване, обвинен за поражението на страната си по време на войната за Фолклендските острови.
Едно нещо го изненада. Имаше малки изключения, но членовете на едно и също разузнаване не общуваха помежду си.
Чиновникът изглежда беше изненадан, че са допуснали Сол.
— Ето ключът ви — гласът му звучеше озадачено. — Ще намерите списък от услуги на масата до леглото си. Болницата е надолу по стълбите…
— Сам ще се погрижа за раните си.
Той отиде до магазина за дрехи и до аптеката. Двама от охраната го следваха отдалеч. Сол се качи по стълбите — те след него. Стигнаха до един тих, изолиран коридор на третия етаж и зачакаха пред стаята му.
Той заключи вратата си. Беше впечатлен. Клиентите на дома получаваха защитата и сигурността, за които си плащаха. Стаята му бе доста внушителна — може би два пъти по-голяма от нормалното. Библиотека разделяше спалнята от дневната. Откри стереоуредба, широкоекранен телевизор, персонален компютър и модем платка, която според инструкциите осигуряваше телефонна връзка с информационната служба, наречена „Източникът“. Абсолютно всичко — от „Ню Йорк Таймс“ до средните борсови индекси Дау Джоунс можеше мигновено да бъде обобщено на компютърния екран. Сол си помисли, че новините от Уолстрийт са от първостепенна важност. Цените тук, без съмнение, принуждаваха доста клиенти често да проверяват инвестициите си. Ако не можеха да си платят постъпилите сметки…
Мебелировката бе доста разточителна, толкова, че да не накърни нечии претенции. В голямата баня намери телевизор, телефон, кварцова лампа, вана, оборудвана за подводен масаж, отделна вана и душ. Всичко, което можеше да си пожелае един беглец.
С едно изключение. Свобода.
Той се съблече и се потопи във ваната с подводни водовъртежи. Почувства как водата приятно разтрива мускулите му. Масажът изостри чувствителността му — напомняше му за Ерика, а това усили решимостта му да оцелее. Не можеше да си позволи да се разсейва. Крис. Трябваше да се концентрира върху мисията си. Трябваше да отмъсти за смъртта на брат си. Елиът. Сред мощните водни вихри, той изведнъж забрави всяко отпускане. Излезе от ваната кипнал от гняв.
Драскотините от куршуми бяха съвсем пресни и той не се боеше от тетанус. Все пак реши да промие и дезинфекцира дълбоките рани от бодливата тел. Сложи им от кислородната вода, която беше взел от аптеката. Запари му. Той превърза най-лошите рани, облече си ново бельо, спортните панталони и полото, които си беше купил. Луксът му причиняваше мъка.
Изгаси осветлението, дръпна завесите и се загледа навън към тенискортовете. Никой не ги използваше, въпреки че бяха осветени. Самотен бегач обикаляше край тях. Сол погледна напред — мрак обвиваше планините.
Рай. Думата продължаваше да се връща в главата му.
Беше се справил успешно.
Все пак целта му не беше да стигне дотук. Елиът беше неговата цел. Въпреки кавалерската постъпка на Дон, знаеше, че е постигнал съвсем малко.
„Значи си вътре. И какво от това? Дон не се шегуваше. Охраната го наблюдаваше. Да не би да си мислил, че единственото, което трябва да направиш е просто да влезеш в стаята на стареца и да го убиеш? Шансовете ти са никакви — ще те убият преди да си стигнал толкова далеч. Дори да успееш, никога няма да се измъкнеш жив оттук. Това не е добре“ — помисли си Сол.
„Трябва да убия това копеле и да остана жив“.
— Той какво? — изплашен, Елиът седеше скован в леглото. — Искате да ми кажете, че той е тук? Действително ли е в сградата?
— Повече от това. Той поиска убежище — каза Кастор. — Регистрираха го и си отиде в стаята.
— Поискал е… — Елиът мигаше поразен. — Това е невъзможно. Директорът знае, че дойдох тука заради него. Трябвало е да го убие. Защо, за Бога, е пуснал Сол вътре?
— Заради договора срещу него.
— Какво?
— Президентът го преследва. Управителят не може да забрани достъп на оперативен служител, който е в опасност.
Елиът се разгневи. Не бе предвидено да стане така. Снайперистите отвън трябваше да убият Сол, когато наближи долината. Ако Сол ги е избегнал, то правилата на светото убежище трябваше да влязат в действие. Щом някой заплашва гост на дома, трябва да бъде екзекутиран. Такъв беше законът.