„Не бих избрал това място, ако допусках, че той ще влезе вътре.“
Иронията го ужаси. Операция „Парадигма“, поставила началото на всичко, свърши с това, че той потърси защита и безопасност тук. Сол, причината, поради която се нуждаеше от защита, беше използвал последствията, за да убеди управителя да го пусне и него вътре.
„Разчитах светите убежища да бъдат моето оръжие. Не съм и сънувал дори, че той ще го използва против мен.“
— Полидевк е навън в коридора — каза Кастор. — Охранява вратата.
— Сол няма да действа толкова явно. Ще ни нападне по начин, който не очакваме.
— Не съм сигурен какво…
— Ако го убия първи — каза Кастор.
— И след това ще те убият, защото си нарушил правилата ли?
— Ще подготвя бягството си предварително.
— Ще те преследват завинаги. Какво ще реши това? Те знаят, че ти си от ескорта ми. Ще решат, че аз съм ти заповядал да го убиеш. Ще ме обвинят. Разбира се, и мен ще убият.
— Тогава какво ще правим?
Елиът разсеяно поклати глава. Проблемът изглеждаше неразрешим. При установените от правилника обстоятелства, никоя страна не би могла да атакува. Едновременно и двете страни трябваше да се защищават. За момент с неудоволствие се възхити, че Сол е по-умен отколкото е очаквал. Бяха тук като равни, задънени в патова ситуация, а напрежението растеше.
Кой ще действа пръв? Кой пръв ще сгреши?
Въпреки страха си, Елиът беше изненадан. Беше очарован.
— Да правим нещо? Защо? Нищо, разбира се.
Кастор се намръщи.
— Ще оставим системата да го свърши вместо нас.
Дон почука два пъти, после още два. Бодигард го разгледа през шпионката, после отвори вратата. Дон огледа коридора в двете посоки — беше пуст, значи не са го видели — и влезе в претъпканата стая. Видя двама от охраната, три сестри, лекар, камериерка. Провря се между тях, но не забеляза това, заради което беше дошъл.
— В банята — каза бодигардът до вратата.
Дон кимна равнодушно и потисна един непрофесионален стон. Господи, още един кървящ. Когато влезе в банята, чу охраната да заключва вратата.
Но тялото не беше във ваната. Вместо това лежеше на тюркоазените плочки с лице нагоре, гротескно, облечено в пижама и разтворен халат. Единият чехъл се беше изхлузил.
„Слава богу, че сгреших“ — помисли си Дон. „Няма кръв.“
Върхът на черепа беше насочен към него, така че видя лицето отгоре-надолу и не можа да го разпознае, докато не влезе в банята и се обърна. Дори и така, от номера на вратата, сверен с неговата регистрационна информация, той знаеше кой гост е настанен в стаята.
Египтянин. Офицерът от разузнаването, отговорен за охраната на президента Садат в деня на убийството му.
Но лицето му беше толкова изкривено, че ако не знаеше кой трябва да бъде, Дон не би могъл да идентифицира мъжа в момента, в който го видеше.
Страните бяха извити в ужасна гримаса. Мургавата кожа бе посиняла.
— Цветът му — обърна се Дон към лекаря. — Цианид ли е?
Докторът бе блед и мършав. Сви рамене.
— Нещо такова. Спира достъпа на кислород до клетките. Това би причинило посиняване на кожата. Трудно е да кажа със сигурност преди да е свършила аутопсията.
Дон се намръщи отвратен.
— Но болката, изписана на лицето му. Цианидът не е ли…
— Безболезнен?
— Да — беше объркан. — Все едно, че заспиваш.
— Може би е сънувал кошмари — каза бодигардът до вратата.
Дон се обърна почти ядосан. Не беше сигурен дали мъжът се шегува. Но бодигардът изглеждаше истински очарован от ефекта на отровата.
— В действителност му е станало лошо — каза лекарят. — Опитвал се е да стигне до тоалетната чиния, повърнал е и е паднал по лице. Ние го обърнахме. Бил е мъртъв с часове. Изкривените му страни доказват, че главата му се е притискала в пода. Може би не толкова отровата е причинила смъртта, а това, че си е ударил главата. Или се е задушил в бълвоча си. Както и да е, вие сте прав. Не е била безболезнена, спокойна смърт.
— Преди няколко часа ли?
— Малко или много. Спазихме протокола и се опитахме да го съживим. Адреналин. Електрошок за сърцето. Можете да видите кръглите следи по гърдите му.
— Изпомпахте ли съдържанието на стомаха му?
— Извършихме всички необходими действия, но в това нямаше много смисъл — докторът посочи към хората в стаята. — Ще имате много свидетели за разследването. Единственият спорен въпрос е, защо не сме го преместили долу в клиниката. Професионалният ми отговор е — той толкова отдавна е починал, че аз не мога да губя време да го местя. Извън докладите — не можехме да го преместим и да запазим тайната. Знаете какъв ефект оказват такива неща върху другите гости. Повярвайте ми, нямаше смисъл. Той беше мъртъв.