— Операция „Парадигма“ — каза Сол.
— Добре, стигнахме и до нея. Имаме енергиен проблем. Какво правим? Споразумяваме се с арабите да купуваме евтин нефт от тях и като обезпечение да прекратим съглашенията си с Израел. Всичко, разбира се, е неофициално. Преговорите се водят от американски милиардери, но с мълчаливото съгласие на правителството. Какви са крайните резултати? Можем спокойно да си караме големите коли, а Израел изчезва. Не опровергавам твърденията на арабските клики. Ситуацията в Средния Изток е сложна. Но, по дяволите. Израел съществува. Става въпрос за разрушаването на една нация.
— И така, ти ме изпрати да убия преговарящите.
— Няколко мъже, противопоставящи се на нацията. Съобщението беше ясно — не опитвайте пак.
— Но след това се опита да убиеш и мен.
— Президентът искаше да си го върне за смъртта на най-добрия си приятел. Разследване с толкова власт зад гърба си щеше да те намери.
— Но ти знаеш какво беше отношението ми към теб. Нямаше да проговоря.
— Не по желание. Но под действието на химикали щеше да ги насочиш към мен. И пак с химикали аз щях да ги изпратя при останалите от групата. Трябваше всичко да е сигурно.
— В това няма логика.
— Защо?
— Защото нацията, която си искал да защитиш — Израел, след това беше обвинена.
— Временно. След като те убиеха, смятах да докажа, че си работил по своя инициатива. Евреин, решен да защити духовната си родина. Вече бях осигурил неуспеха на другите ти задачи, за да докажа, че си нестабилен. Израел щеше да бъде реабилитиран.
— Сигурно. И аз щях да съм мъртъв. Това ли наричаш обич?
— Да не мислиш, че ми е било лесно? — гласът на Елиът потрепера. — Кошмарите. Вината. Моята мъка не е ли доказателство, че не съм искал да го направя?
Сол презрително поклати глава.
— Думи. Кастор, Полидевк и аз. Какво, по дяволите, се случи с другите? Без Крис, още четиринадесет сираци.
— Мъртви.
— При подобни мисии?
Гърлото на Елиът се стегна.
— Не съм го нареждал. Бяха нещастни случаи.
— И с това си измиваш ръцете?
— Ти да не би да предпочиташ да бяха умрели за мъжете от президентската стая? Те бяха воини.
— Роботи.
— Но работеха за някого, чиито ценности бяха по-значими от тези на правителството им.
— Ценности ли? Искаш да говориш за…? — сърцето на Сол се сви. — Ето една, за която не си чувал никога. Никой не предава хората, които обича — той трепереше от изгаряща болка. — Ние ти вярвахме. Какво повече ти е трябвало? Всички искахме височайшото ти мнение. Обич? Ти си така отвратително надменен и си мислел, че това е твое право. Искал си да спасиш света ли? Когато всички умрем, в тази шибана стая пак ще има посерковци. И смъртта на никой от нас няма да е променила положението. С изключение на удобството, което сме ти създали.