— Отклоняваш се от темата. Заради синове като теб и операции, които вие саботирахте, съм спасил кой знае колко невинни живота.
— Но Крис е мъртъв. Доколкото и мен ме засяга, това е отвратителна цена. Хей, аз не познавам тези други хора. Дори не съм сигурен, че ми харесват — Сол гледаше празно и едва се сдържаше. Поклати глава от отвращение и се изкачи на брега.
— Чакай! Не ми обръщай гръб! Още не съм свършил!
Сол не спря.
— Върни се! Къде мислиш, че отиваш? Не съм казал, че си свободен!
Сол се обърна от високото.
— Подчинението вече свърши. Синът трябва да утеши застаряващия си баща. Аз ли? Аз ще превърна последните ти дни в ад.
— Обаче не тук! Ако ме убиеш и ти ще умреш, и ще загубиш!
— Синът е пораснал достатъчно.
— Какво?
— И е поумнял достатъчно, за да унищожи баща си. Ти никога не си си давал сметка, че обичам Крис повече от теб.
Сол го погледна за последен път. Погледът му беше изпълнен с презрение. Рязко се обърна и гордо закрачи. Изчезна зад брега.
Реката шумеше. Елиът се опита да се изправи, но не му достигна сила. С треперещи крака се отпусна на брега. По време на целия спор се опитваше да не гледа към гористото хълмче през реката.
Но сега погледна. Беше объркан.
Кастор и Полидевк бяха там. Заедно с управителя на дома и един от екипа, разследващ едно самоубийство в убежището и което беше най-важно — снайперист.
Беше пресметнал всяка подробност. Сол имаше две възможности. Да се вслуша в здравия разум. Не беше ли целият спор достатъчно убедителен? Един човешки живот, този на Крис, не си ли струваше саможертвата?
„Или иначе да се опита да ме убие.
Ако Сол беше избрал първото, можех да изживея спокойно последните си дни, вероятно щях да се върна към мисията си и да спася още хора.
Ако Сол беше избрал второто? Опитвайки се да ме убие, щяха да го застрелят. При толкова свидетели, щяха да ме опростят. Краят пак щеше да бъде същият.
Но — Елиът се намръщи — нещо не беше наред. Сол бе действал по неочакван начин. Не избра нито едно от двете. Не беше убеден, но не се и опита да ме убие. Нищо не беше променено.
Освен.
Той изглеждаше прекалено сигурен. Внимателно обмисляше всяко свое действие, никога не се доближаваше прекалено много.
Беше ли усетил? Възможно ли е да съм го обучил по-добре отколкото си мислех? Може ли той да отгатва мислите ми? Не можеше да бъде.“
— Ти беше с тях — Сол се извърна и седна на върха на стълбището, в очакване.
— Какво? — Дон изненадано спря, като пусна на земята изкаляна бяла обувка.
— Трябва да се погрижиш за гардероба си.
Дон се вгледа в разпраното коляно на спортния си панталон от полиестер.
— Ходих на разходка.
— В гората. Зная. С тях — Сол посочи тенискортовете. Там бяха Кастор и Полидевк, един следовател, пристигнал с хеликоптер рано тази сутрин, и непознат мъж с присвити очи, който носеше дълъг тънък куфар. Вероятно вътре имаше стикове за билярд. А може би снайперистка пушка.
Приближавайки се откъм реката, Елиът стисна здраво риболовните си принадлежности.
— Ай, ай, той не е хванал риба.
— Какво искаше да кажеш с това, че съм бил с тях?
— Когато дойдох тук, първото нещо, което направи, бе да ме обвиниш, че искам да убия гост. Изпрати двама да ме пазят. После изведнъж те изчезнаха, така че аз проследих стареца до реката. Там той ми предложи възможност да го убия. Първо, никога не съм искал да го убивам и не зная за какво говореше. Но той говореше като луд, така че аз си тръгнах и ти никога няма да разбереш какво се случи после. Изведнъж бодигардовете се появиха отново — Сол посочи двамата мъже, седнали на шезлонги близо до него. — Какво би си помислил ти?
— Аз…
— Струва ми се, че този старец иска да ме засече. Ако посегна към него, ще умра и ще има и свидетели, които да твърдят, че всичко е легално. Дон, Дон, ти не защитаваш интересите ми!
Управителят изду гръдния си кош, готов да спори. После обаче изпусна въздуха си. Отказа се от намерението си.
— Трябва да си върша работата. Старецът настоява, че ще го убиеш.
— И ти му вярваш без доказателства?
— Та той отиде при следователите. Ако оспорвах, щеше да каже, че не си върша работата. Тест. Това е. Ако нямаш лоши намерения, няма нищо да ти се случи. Обаче, ако се беше опитал да го убиеш…
— Но не се опитах. Платих достатъчно, за да ме защитавате, а получавам само заплахи. Всичко се е обърнало. Току-що старецът доказа, че иска да ме убие. За Бога, настоявам да се отнасяте към всички еднакво!