Выбрать главу

Той спря. Дишаше тежко и бършеше потта от лицето си.

— Към хеликоптера! Мотопистата!

Хората му се подчиниха.

Дон още веднъж се втурна, като с мъка поемаше въздух, напрягайки силите си. Заобиколи от задната страна с вдигнат пистолет.

— Къде е? — викаше той.

— Излезе от тази врата! — тихо каза бодигардът, навеждайки се под бетонното стълбище.

— Наведи се преди да те е застрелял!

— Не е въоръжен!

— Грабна едно Узи от Рей.

— Гризман ли стреля преди малко?

Нещо изсвистя покрай Дон и той потръпна.

— Мислех, че е… Господи!

Той се спусна към ливадата и още повече затрепери от влажната трева и дъждецът, който мокреше карираните му панталони и вишнево яке.

— Къде, по дяволите, е той?

По старомоден начин един от охраната насочваше пистолета си към различни части на ливадата.

Дон се бореше с парализиращия го страх и се обърна към бодигарда, който се спускаше по циментовите стълби.

— Предавателят ти! Дай ми го!

Без да отмества погледа си от околността, бодигардът измъкна радиото от колана си и му го подаде.

Дон натисна бутона за предаване на съобщения. С грачещ глас той каза:

— Тук е управителят. Мотописта. Проверка.

Той пусна бутона. Радиото изпука.

— Няма следа от него — докладва някакъв глас. — Продължаваме да търсим.

— Пистата на хеликоптера — избърбори Дон в радиото.

— Отрицателен — каза друг глас. — Установяваме периметър около птицата. С толкова оръжие, насочено към него, той ще е луд да се опита да направи каквото и да било.

Дон се сепна, когато зад него се отвори врата. Друг бодигард се измъкваше.

— Оставих Рей — каза той. — Има лекар при него.

На Дон му трябваше една минута преди да разбере казаното. Отново тръпки полазиха гръбнака му.

— Искаш да кажеш, че той е жив?

— Гризман го е ударил в гърдите. Счупил е няколко ребра. Лекарят каза, че Рей ще оживее.

— Не разбирам. Гризман е твърде добър, за да направи такава грешка. Не мога да повярвам, че не е улучил.

— Може да не било грешка.

— Смяташ, че умишлено не го е убил?

— Ако Гризман е искал това, би го направил. Нужна му е само малко преднина.

— Но защо, по дяволите, не го е направил? Какво е замислил?

— Кой знае? — Бодигардът издаде някакъв звук, подобен на хихикане. — Може би е искал да ни вбеси.

Предавателят рязко изпращя:

— Ето го! Виждам го!

— Къде? — изкрещя Дон. Гласът му беше непостоянен, защото държеше радиото близо да устата си. — Мотопистата? Или?

— Не, още по-близо! Глупавото копеле минава покрай пистата за джогинг и оранжерията!

— Какво?

— Тича по ливадите! Реката! Насочва се към реката!

Дон скочи, като загуби равновесие и почти падна. После се втурна към мократа от дъжда оранжерия. Двама от охраната тичаха след него. Други се заизмъкваха отнякъде.

Сол стискаше здраво Узито и се промъкваше през усилващия се дъжд. Краката му бяха като бутала, а гърдите му като мях. Чу подозрителни викове зад себе си. Изведнъж виковете станаха по-силни. Затича се, краката му се движеха бързо, адреналинът го изпълваше.

Зад него сякаш имаше сянка. В ляво. Погледна бързо в тази посока и реши, че явно си представя разни неща. Дори и така да беше, можеше да се закълне, че вижда Крис. Сякаш крачеха един след друг. После Крис скъси дистанцията. „Ти никога не си бил по-бърз от мен“ — мислеше си Сол. Почти се усмихна от превъзбудата. „Ти беше по-умният, а аз по-силният. Мислиш си, че можеш да стигнеш там преди мен, а?

Добре братче, обаче грешиш!“

Чу ехото от изстрел на пушка зад себе си. Напрегна силите си до край, краката му се изпъваха, догонваше Крис. Някакво Узи гърмеше в далечината. Сол почти се изравни с Крис. Все повече напрягаше краката си.

Изстрелите се чуваха все по-наблизо.

Крис изчезна, а Сол се изправи пред реката. Продължаваше да ръми. Той се насочи към брега, близо до мястото, където бяха спорили с Елиът. Спусна се през храсталака на склона. Достигна до скалиста повърхност.

И се потопи във водата.

Веднага се вцепени от студената вода. Силата на гмуркането му го запрати в тъмнината. Вълните на подводно течение го отнесоха. Той се извъртя под водата, като се опитваше да се вдигне нагоре до повърхността. Пренатоварените му дробове затрудняваха дишането му, не му достигаше въздух, задушаваше се. Когато дочу боботене в ушите си, той силно се изтласка, зарита с крака, изскочи на повърхността, пръскайки наоколо. Чуваше изстрели и се гмурна отново, когато куршумите започнаха да се плъзгат по водата.

Учуди го силата на течението. Там, където беше спорил с Елиът, водата изглеждаше спокойна. Но това е било нещо като прикритие за течението. Тук сякаш силни ръце го обгръщаха и го превъртаха. Той се издигна до повърхността още веднъж, заради липсата на въздух. Веднага щом пое въздух се гмурна отново. Толкова бързо, че не чу други изстрели, но и не достатъчно бързо, за да прецени колко далеч го е отнесло течението.