Успокои се щом разбра, че преследвачите му са изостанали. Сега му оставаше да се пребори само с реката. „Да се добера до другия бряг“ — продължаваше да си мисли. Разочарован откри, че е изпуснал някъде пистолета.
Но все пак беше жив. Първата стъпка от плана му беше изпълнена. Извади главата си над водата и започна да диша дълбоко. Зарита и се насочи към едно дърво на отсрещния бряг, потопено във водата на около сто метра надолу по реката.
Като гледаше унило към реката, Дон среса прогизналите от дъжд кичури коса на челото си. Той се чувстваше отпаднал и усещаше силните удари на сърцето си. „Този шибан Гризман — тихо кълнеше Дон. — От преследването му почти получих сърдечен пристъп.“
— Открихте ли нещо?
Един пазач поклати глава.
— Другият екип все още не е претърсил района.
Дон кимна. Веднага след като разбра какво възнамерява да прави Гризман, той съобщи по радиостанцията на останалите от охраната да се спуснат надолу по реката.
— Рано или късно той трябва да се покаже, за да глътне въздух. Водата е твърде студена, за да стои дълго вътре.
Пазачите продължиха да претърсват реката.
— Нищо не се знае — каза Дон, като отдели мокрите си памучни панталони от бедрата си. — Може да излезем късметлии. Може би копелето се е удавило.
Двама от охраната се извърнаха към него и свиха скептично вежди.
— Добре де, добре — каза Дон, — аз също не го вярвам.
Радиостанцията изпращя.
— Току-що го изпуснахме — съобщи глас.
Дон бързо се надигна от скалата, на която седеше.
— Кажи отново. Повтори — обърна се към радиото той.
— Изпуснахме го. На около половин километър от вашето местоположение. Тъкмо като стигнахме дотук, той изпълзя от другата страна и изчезна в едни храсти.
— Но аз не съм чул изстрели.
— Нямахме време. Искаш ли да преплуваме реката и да продължим след него?
Дон забеляза, че пазачите, които бяха около него се обърнаха, за да видят реакцията му. Той направи пауза и погледна към мрачното синьо небе.
— Една секунда — каза той и се обърна към охраната си. — Е, какво ще направите вие?
— Той не уби Рей — напомни му един от пазачите. — Можел е да го направи, но не го е направил.
— Значи ти казваш да го пуснем?
— Казвам, че не е убил Рей.
Дон помисли над това и най-накрая поклати глава. Натисна копчето за предаване на информация.
— Прекратете и се върнете във вилата.
— Повтори! — каза гласът. — Искането е одобрено.
— Той е извън териториите. Извън нашето пълномощие. Върнете се обратно във вилата.
— Роджър. Потвърдено.
Дон изключи предавателя. Пазачите продължиха да го гледат изпитателно.
— Между другото — добави той, като реши да ги насърчи — имам подозрение, че старецът е изпратил екипи да проверят изходите, в случай, че Гризман предприеме този вариант на действие. Скоро той ще се натъкне на снайперисти. Не искам някой от вас да попадне под прицела им.
— Това ми изглежда добре — каза един от охраната. — Не бях обзет от желание да заловя Гризман в неговото бягство. Да избяга и да се скрие в гората — това е негов специалитет.
— Е, сега това е проблем на Елиът — каза Дон. Въпреки че беше ядосан, сега той се почувства оживен, защото кризата бе отминала. — Направихме най-доброто, което можахме. Предполагам, че Гризман е оставил кола някъде там, когато е пристигнал, но тези гори са толкова гъсти, че ще му отнеме часове, докато достигне до нея. Дотогава Елиът ще бъде извън страната. Няма разлика дали Гризман ще стои тук двайсет и четири часа или ще се мотае в гората. И в двата случая старецът има преднина.
Той влачеше краката си изморено, когато тръгна обратно към вилата. Дъжд се стичаше по врата му. Дори и сега той се забавляваше.
— Това е адско нещо — каза той на пазача до него. — Понякога служител се опитва да избяга в почивен дом. Но да избяга от него? Особено ако не е извършил убийство тук. Това е ново нещо.
Трябваше да се вземат мерки, разбира се. Дон трябваше да влезе във връзка с началника си и да му обясни какво се е случило. Като прецени, че тази задача е толкова важна, дори не изчака да си облече сухи дрехи.
Отново във вилата, той дръпна пердетата на кабинета си. Докато говореше по телефона, гледаше през френския прозорец как дъждът правеше мехурчета в басейна. Той кихна веднъж и няколко пъти гласът му потрепери, поради студа от мокрите дрехи. Но общо взето успяваше да звучи делово и спокойно.