Представа или не, той беше доволен. Рязко се завъртя и се спусна към паркинга, като забеляза предницата на колата разбита в един камък между дърветата. Сол бързо приземи хеликоптера, остави двигателя да работи, грабна двете Узита с пълнителите им и скочи на влажния чакъл. Дъждът плющеше по лицето му. Дори и когато спря, за да не го обезглавят въртящите се перки, той стреляше. Сол се втурна към смачканата кола, видя как струйки антифриз капят от радиатора и обсипа Чевито с куршуми.
Но имаше нещо нередно. Прозорците на колата не се счупиха. Вратите й не бяха се откъснали от куршумената канонада.
Сол се навъси. Колата беше бронирана. Прозорците бяха непроницаеми за куршуми. Той връхлетя през локвите към нея, като отново я засипа с куршуми. Те трополяха по прозорците и вратите, но нанасяха малко щети.
Никой не се движеше вътре. Сол внимателно се приближи и надникна през изпръскания от дъжда прозорец. Видя Кастор проснат върху счупения волан, кръв струеше от челото му. А до него Полидевк…
Манекен. Кукла, облечена в памучното сако на Полидевк.
А Елиът? На задната седалка лежеше настрани втори манекен, с черен костюм, а шапката му беше паднала на пода. Ето защо не се бяха обърнали при бученето на хеликоптера.
Той съзря монтираното на таблото радио за приемане и предаване и разбра веднага в каква страшна опасност беше. Рефлексите му го подтикваха да действа. Промъквайки се покрай колата към дърветата, усети куршум да ожулва рамото му. Друг куршум откърти кора от елата. Кората го цапна по челюстта.
Той не спря, за да се извърне и да стреля зад дървото. Не се чудеше кой стреля по него или как манекените са попаднали в колата. Той просто продължи да тича между дърветата и да печели дистанция, без да има време да мисли.
Защото радиото обясняваше всичко. „По дяволите, как не разбрах?“ — мислеше си той. „Защо бях толкова глупав? От момента, в който Елиът е напуснал почивния дом, той е поддържал връзка с вилата. Знаел е, че съм откраднал хеликоптера. Господи, та той е разчитал на това! Манекените са били скрити в колата още когато е тръгнал. Старецът е предвидил всичките ми ходове.“
А снайперистът, който стреляше по него? Трябва да е Полидевк, който е следвал Кастор в друга кола. Ако Сол не беше видял двата манекена и радиото, ако не се беше насочил към дърветата, щеше да попадне в клопка. Полидевк щеше да го убие. Елиът щеше да е победител.
Не! Сол безгласно стенеше. „Не! Няма да му позволя да ме победи! Трябва да го направя заради Крис!“
Той препускаше навътре през дърветата и дъжда, сменяйки посоката и знаеше, че Полидевк не го вижда. „Пътя“ — мислеше Сол. „Трябва да се върна на пътя“.
Полидевк, разбира се, щеше да го следва, насочвайки се към звука от шумящи храсти и счупени клони. Затова Сол реши да възпроизвежда колкото се може повече шумове. Искаше да примами Полидевк навътре. И веднага щом Полидевк е достатъчно далеч от пътя, Сол смяташе да използва тишината. Щеше да пълзи безшумно вместо да тича. Това ще обърка Полидевк и ще му даде шанс да се върне назад.
Полидевк нямаше значение за него. Само Елиът. Усилващият се дъжд накара Сол разбиращо да потръпне. Дали старецът би се показал в такова време, ако не му се налагаше? Планът на Елиът беше да използва Кастор като примамка, докато Полидевк се появи в гръб и изненада Сол. Но Елиът трябва да е преценил и възможността да има бой. Дали Елиът щеше да чака незащитен във втората кола? Дали щеше да се скрие в гората при този дъжд? Старецът би предпочел топло и сигурно място.
„Мили Боже, старецът е сигурно някъде по пътя, по който се движех! Сигурно се е прикрил в каравана или в мотел, или в туристически бунгала. Не би изчаквал на някое летище, за да приключи плана си, ако изобщо е имал план.“
Но Сол беше прелетял над няколко мотела. Ако имаше достатъчно време, можеше да се върне и да ги провери. Но в това беше проблемът. Нямаше време. Полидевк продължаваше да го преследва. Местната полиция скоро ще е тук, за да разследва катастрофата. „Трябва да се измъкна!“ — мислеше си той.
След двадесет минути изпотен, въпреки студа и усилващия се дъжд, Сол достигна до един завой на пътя на около половин километър от мястото за пикник. Макар че беше много тих и внимателен, той усети постоянен бодеж в точката между плешките си, където куршумът на Полидевк го бе улучил.