Имаше прекалено много неща да свърши. Охраната и полицията скоро щяха да бъдат тук. Не смееше да се върне до откраднатия камион, така че трябваше да вземе Форда, въпреки че туристите, обезпокоени от стрелбата, щяха да го видят. Намери ключовете у Полидевк. За по-сигурно скоро щеше да го изостави. Ако успееше да стигне до Ванкувър, можеше да изчезне.
А после? Полицията нямаше да има следи.
А какво ще стане е професията му? Още ли ще го преследват? Докато не беше сигурен, че е свободен, не можеше да отиде при Ерика.
Дъждът продължаваше да се излива на талази, когато отвори вратата на бунгалото. Обърна се и погледна тялото на Елиът. „За Крис“ — каза си. Сега гласът му потрепера.
— И за мен.
Епилог
След светите убежища на Абелар
Абелар и Елоиз
Франция, 1138 година.
Пиер Абелар, бивш сановник в църквата в Нотр Дам, почитан официално като най-великият учител на времето си, не бил провъзгласен за кардинал, защото се влюбил в красивата си ученичка Елоиз. Тя забременяла от него и нейният ядосан чичо заповядал да кастрират Абелар. Преследван от ревниви врагове, които искали да се възползват от неговото безсрамие, той най-накрая намерил сигурно убежище. Нарекъл го „Закрила“ и поканил Елоиз, която вече била монахиня, да се грижи за манастира. Те не можели вече да се съберат в любовта си, заради неговата кастрация, но безпределно се посветили един на друг като брат и сестра. Оставили свидетелство за живота си — Нещастната история на Абелар и Писмата на Елоиз. Това станало и основа на легендата за тяхната трагична страст. След многократни опити да възвърне официалната си слава, Абелар починал, обезсърчен, отегчен, а някои казват и с разбито сърце. Погребан бил в манастира „Сен Марсел“. По-късно тялото му било отнесено тайно от Елоиз в „Закрила“, където след повече от двадесет години оплакване, тя умряла и била положена в гроба до него. Останките им били местени няколко пъти през вековете, но най-накрая намерили покой в гробница, носеща техните имена, в гробището Пер Лашез в Париж.
Там те намерили вечно свято убежище.
Под розата
Фолс Чърч, Вирджиния (АП).
Мощна експлозия снощи разруши оранжерията зад къщата на Едуард Франсиск Елиът, бивш шеф на контраразузнаването на ЦРУ. Елиът, любител на рози, бил убит преди шест дни, когато бил на почивка в Британска Колумбия, Канада. Погребението му във вторник във Вашингтон предизвикало рядко единодушие между демократите и републиканците, които оплаквали загубата на един велик американец. „Той служи всеотдайно на родината си повече от четиридесет години“ — каза президентът. — „Ще ни липсва много“.
Следователите на снощната експлозия твърдят, че е била причинена от масивна термична бомба. „Топлината е била невероятна“ — съобщи на пресконференция официален представител на противопожарните служби. „Това, което не се е превърнало в пепел, се е стопило. Не можем да се приближим до оранжерията още няколко часа. Не мога да си представя защо някой би искал да я унищожи. Разбрах, че тези рози са били великолепни, някои от тях изключително редки, единствени по рода си. Това е нечовешко“.
Мистерията се задълбочи, когато пожарникарите, разчиствайки останките, са открили заключена стоманена каса под оранжерията. Хора на ЦРУ съвместно с ФБР са претърсили района.
„Цяла нощ се опитвахме да я отворим“ — каза говорител. „Топлината от термичната бомба е разтопила ключалките. В крайна сметка трябваше да я разрежем, за да я отворим. Касата била използвана за съхраняване на документи. Знаем само толкова. Не е възможно да се разбере какво съдържат документите. Топлината е проникнала, въпреки здравите й стени. Документите са изсъхнали и са се превърнали в прах.“
Спасение
Като се наслаждаваше на тежестта на лопатата в ръката си, Сол изхвърляше пръстта през насипа на канавката. Работеше от няколко часа и изпитваше удоволствие от напрягането на мускулите и от капките честна пот. За известно време Ерика копаеше заедно с него, като му помагаше да разширят рова, но след това бебето започна да плаче и тя влезе вътре да го наглежда. По-късно щеше да омеси и опече тестото. Като я гледаше да върви към къщата, която бе направена от бетонни блокове, боядисани в бяло, както и другите жилища в селището, той се усмихваше с възхищение на нейната сила, достойнство и грация.
Небето бе тюркоазено, слънцето като разтопен метал. Той изтри вежди и се върна към работата си. Когато мрежата му от напоителни канали е готова, той ще засее плодови семена и лозя. След това ще изчака да види дали Господ ще свърши своята работа и ще изпрати дъжд.