Выбрать главу

Стаичката му беше тясна, разхвърляна и вмирисана. Свещеникът затвори вратата.

— Искате ли нещо освежително? Чай или нещо друго?

Крис отказа.

Свещеникът вдигна рамене. Седна, а бюрото му остана като преграда между тях. Птичка пееше в зеленчуковата градина.

— С какво мога да ви помогна?

— Отче — гласът на Крис притихна, сякаш започваше изповед, — искам да ми кажете името на зъболекар, който би извадил няколко зъба без да се разприказва след това.

Отец Джанин изглеждаше притеснен.

— Има ли нещо?

— Вашата добра организация не би трябвало да има нужда от такава информация — отговори отецът. — Имате си зъболекари.

— Трябва ми името на вашия.

Свещеникът се наведе напред и се намръщи.

— Защо ви интересува това? Защо сте тук? Извинете ме, че съм толкова директен. Да не би този зъболекар да е навредил на някой или провалил прикритието на някой? Да не би да правите услуга на някого?

— Никакви услуги — увери го Крис. — Моите шефове се тревожат от изтичане на информация от нашата мрежа. Понякога трябва да излизаме извън нашите източници.

Отец Джанин се замисли. Той кимна и продължи да се мръщи.

— Разбираемо. Но все същото… — започна да потропва с пръсти по бюрото.

— Ако започнете проучване, псевдонимът ми е Рем.

Свещеникът спря да потраква с пръсти.

— В такъв случай, ако останете през нощта тук, ще се опитам да ви отговоря сутринта.

„Това не е твърде скоро“ — помисли Крис.

Крис седеше в трапезарията и ядеше пиле с юфка. Беше силно подлютено, както го предпочитат тайландците. Очите му се насълзиха; ноздрите му се разшириха. Пиеше топла кола и гледаше през прозореца. Облаците бяха наближили града. Валеше тежък и пороен дъжд, като разтопено олово. Дори кръстовете в гробището не се виждаха.

Упорството на отец Джанин го дразнеше. Беше сигурен, че в момента той върти телефони, за да го проучва. Разбира се, че телефонът не е подслушван. Нито пък убежището. Мястото беше неутрална територия. Всеки, който осквернеше святостта на убежището, щеше да бъде отстранен от мрежата, преследван от световната разузнавателна общност и екзекутиран.

Все пак Крис се тревожеше. Веднага щом агенцията научи, че той е там, шефът на местното бюро ще се запита защо. Ще се свърже с началника си. Значението на псевдонимите се съдържаше в първите им две букви. Например АМ означава Куба, следователно АМАЛГАМА е кодовото название на операция в тази страна. Началникът щеше да провери първите две букви от псевдонима на Крис — РЕМ. РЕ означаваше, че Крис може да отговаря само пред Главното Управление в Ленгли, Вирджиния и по специално пред Елиът. Скоро Елиът щеше да е информиран, че Крис е пристигнал неочаквано в Банкок. Елиът, разбира се, ще бъде озадачен, защото не го е изпращал там.

Това беше проблемът. Крис не искаше Елиът да следи действията му. Въпреки че Елиът знаеше за намеренията му, Крис не искаше шефът му да разбере последствията. Не искаше да наскърби и притесни Елиът.

Опита се да не показва нетърпението си. При първа възможност ще отиде при свещеника и ще разбере името на зъболекаря.

Твърде загрижен, той отмести очи от печалния дъжд зад прозореца. Изтри потта, замъгляваща погледа му, и невярващо се втренчи в един човек, който не беше виждал от седемнадесет години.

Мъжът, влязъл в трапезарията, беше китаец. Слаб, с кръгло лице, благовъзпитан. Носеше безукорен сивокафяв костюм в стил „Мао“. Човек не би му дал шестдесет и две години, заради младоликото лице и гъстата черна коса.

Мъжът се казваше Чин Кен Чан. Коефициент на интелигентност — 180. Освен китайски, говореше руски, френски и английски. Крис познаваше миналото му. Образованието си беше получил в Оксфордския университет от 1939 година до края на войната. По това време е бил повлиян от членовете на комунистическата организация в университета, които били лесно спечелени за идеята да помагат на Мао след войната от „къртицата“ Гай Бърджис. Тъй като Чан беше хомосексуалист, никога не бе повишен повече от чин полковник в разузнаването на Китай. Въпреки невзрачния си вид, той беше ценен идеалист за каузата на Мао и един от най-добрите му убийци, особено при удушаване с жица.

Чан погледна безразлично Крис и се запъти към друга маса. Той важно се намести и пъхна ръка между копчетата на сакото си, за да извади пръчиците си за ядене.

Крис предъвка и преглътна, прикривайки изненадата си.