— Тогава светът е полудял — каза той.
— Не е ли това причината, за да го напуснеш? Или защото манастирът предлагаше по-честни правила?
— Не. Дори и там си имаше правила на професията. Напуснах, защото се провалих. Нямах друг избор.
— Не разбирам.
— Не мога да ти обясня. Не искам да говоря за това. Ако святостта е загубила значението си, на какво тогава можем да разчитаме? Няма нищо свято.
— Всичко отива по дяволите — каза Чан — Това, което замислям сега, щеше да е недопустимо преди шест години.
— А сега? — попита Крис.
— След като прецедентът е доказан, аз се чувствам освободен от отговорност. Маленов е умствено болен. През изминалите няколко месеца е увеличил наркотрафика над търпимото. Трябва да бъде спрян.
— Тогава убий го навън — настоя Крис.
— Той е много добре охраняван.
— Но теб ще те преследват.
— Да, всички — кимна Чан. — Но Снежният леопард има своите хитрости.
— Господи — каза Крис, — ако всички са против теб… Ферлах, а после и Монреал? Какво се случи?
— На осквернителите ли? Те бяха намерени и убити. Мен също ще ме убият. Точно навреме. Но аз ще удължа срока си.
— Моля те да не го правиш.
— Защо?
— Защото се чувствам отговорен за теб.
— Това е мой дълг. Аз се намесих в това, което ти разбираш като съдба. Но трябва да посрещна това, което ми е писано. Аз остарявам и трябва да се подготвя да умра с достойнство, както вие западняците го наричате, а аз го разбирам като чест. Трябва да се изправя пред собствената си съдба. Чакал съм тази възможност прекалено дълго време. Наркотиците са лошо нещо. Това трябва да бъде спряно.
— Но КГБ просто ще изпрати друг да го замести.
Чан стисна перилата. Пот се стичаше по лицето му.
— Само не Маленов. Този човек е цяла злина. Той трябва да умре.
Крис страдаше от прямотата на Чан.
— Ще си тръгна сутринта.
— Не мога да чакам толкова дълго. Руснакът си отива утре.
— Искам да получа важна информация от свещеника.
— Тогава побързай. При това което правя, приятелството ни няма да бъде пропуснато. След всички тези години съвпадението от нашата среща ще изглежда подозрително. Съдба, приятелю. Не ти спасих живота толкова отдавна, за да го загубиш заради мен сега. Махни се оттук. Моля те.
Заваля по-силно.
Нещо събуди Крис. Той лежеше в тъмната стая, присвил очи срещу светещия циферблат на часовника си. Три и половина. Озадачен, той остана неподвижен и се концентрира. Бурята беше отминала. По стряхата се процеждаха случайни капки вода. Лунна светлина проникваше през отворения прозорец. Той усещаше тежката миризма на реката и наторената почва в градината отдолу. Заслуша се в песните на пробуждащите се птички.
За момент си помисли, че се е събудил само по навик. През шестте години в манастира беше свикнал да използва часовете преди зазоряване за медитация. Както и да е, беше нормално скоро да се събуди.
Но тогава се загледа в светлината, която се процеждаше в процепа под вратата. Премина сянка. Който и да беше, той знаеше как да ходи като животно, пренасяйки тежестта на тялото си върху външната част на стъпалата. Представи си котка, тихо дебнеща жертвата си.
„Може би прислужник, охраняващ коридора. Или Чан. Или пък някой, който следи Чан. Или пък него, заради приятелството му с Чан“ — помисли си Крис.
Той сграбчи Маузера до себе си, отметна чаршафите и скочи в тъмното зад прикритието на стола. Беше гол. Тестисите му се свиха. Притаи дъх и зачака предпазливо, целейки се във вратата.
Отвън се чу шум, наподобяващ удар с юмрук във възглавница. Дори и заглушен, личеше, че е доста силен.
Някой изстена, нещо се строполи на пода.
Крис излезе иззад прикритието си и запълзя към стената до вратата. Долепи ухо до стената и чу как хлопва резе при отварянето на една врата в коридора.
Разтревожен глас каза на руски:
— Какво си направил?
— Той идваше в твоята стая. Виждаш ли жицата? Искаше да те удуши. Нямах друг избор. Трябваше да го убия — Крис чу отговора на стария свещеник, също на руски.
Крис отвори вратата. Ако останеше в стаята си, отецът можеше да се чуди, защо шума не го е събудил. Без това подозрителен, свещеникът можеше да реши, че и Крис е замесен по някакъв начин в това.
Крис сви очи срещу светлината в коридора.
Свещеникът се обърна към звука е насочен пистолет, руски Токарев със заглушител.
Крис замръзна. Вдигна ръце с Маузера високо над главата си.
— Гласовете ви ме събудиха — вдигна рамене той. — Виждам, че това не е моя работа.
Крис изчака свещеникът да го пусне, пристъпи назад към стаята си и затвори вратата.
Вторачи се в тъмното. Пред другата врата беше видял мъж. Около шестдесет и пет годишен. Блед и съсухрен. Тъмни кръгове под очите. Чорлава коса. Нервни тикове. Носеше копринена пижама, цялата в петна от пот. Йосиф Маленов. Не го беше срещал, но беше виждал негови снимки и знаеше, че Маленов е пристрастен към наркотиците.