Крис напусна църквата, когато навън се развиделяваше. Заобикаляйки локвите, той се насочи към задната част на къщата. Мислеше за него, кипнал от гняв, но без да се издава. По навик се чувстваше по-спокоен, колкото по-непоколебим ставаше. Вървеше без да бърза, за да се наслаждава на тишината и да се възхищава на птиците. Утринна разходка.
„Руснакът“ — продължаваше да мисли той.
Достигна изхода, спря нерешително, сякаш разглежда реката. Колебаеше се. От години Чан се бореше срещу руснака, като все повече това го поглъщаше, докато накрая рискува живота си. През шестдесет и пета той също се бореше срещу руснака. Заедно с Чан се бяха присъединили към съвместна операция на ЦРУ и китайските комунисти, за да се спре трафика на наркотици от Лаос към Южен Виетнам. След една провалена атака в лагера „Патет Лао“, Чан поведе рискована мисия, за да спаси живота на Крис. През това време него го измъчваха, за да издаде информация — размазано лице, спукан апендикс и пречупен гръбнак. Чан го бе довел в това убежище и се грижеше за него докато пристигнат американските хирурзи.
Чан бе мъртъв сега.
На същото това място Чан възвърна живота на Крис.
Заради наркотиците.
Руснакът трябваше да умре.
Той знаеше какви са опасностите. Ще стане изгнаник, преследван от всички. Невнимателен заради способностите си, щеше случайно да им попадне в ръцете. Скоро трябваше да умре.
Все едно. При положение, че търси зъболекар и знае какво да прави, със сигурност скоро ще умре. Каква е разликата тогава? Но този път нищо не бе загубил и не беше подготвен да губи, затова ще върне услугата на приятеля си. Това беше най-важното, повече от операциите, повече от всичко. Вярност и приятелство. Чан му бе спасил живота. Честта го задължаваше да изпълни дълга си. Иначе ще се чувства опозорен.
И тъй като светостта бе престъпена вече два пъти, единственото важно нещо което остана, бе неговият код.
Отмести поглед от реката към гробището. Мислеше за листчето, което свещеникът му даде, извади го и прочете името и адреса на зъболекаря. Стъписа се. Кимна решително и тръгна към стълбите на верандата, за да влезе в къщата.
В стаята си събра нещата в малка чантичка. От кожено калъфче извади инжекция и една ампула е течност. Взе чантата си и излезе.
Коридорът беше тих. Почука на вратата на руснака.
Зад нея се чу напрегнат глас:
— Какво?
— Трябва да се махате оттук — отговори Крис на руски. — Китаецът има подкрепление.
Чу бързото превъртане на ключалката. Вратата се отвори. Видя Маленов, потен, с пистолет в ръка, толкова дрогиран, че очите му се бяха изцъклили.
Той не успя да види плътта между палеца на Крис и първия му пръст насочени към него. Те обхванаха ларинкса му и притиснаха гласните струни.
Руснакът изхриптя и падна назад.
Крис влезе и затвори вратата. Маленов лежеше на пода, неспособен да говори, борейки се отчаяно за въздух. Тялото му се мяташе, краката настрани, а ръцете се извъртаха към гърдите.
Крис напълни спринцовката от ампулата. Свали долнището на пижамата на руснака и инжектира 155 мг. калиев хлорид в най-крайната вена на пениса на руснака. Калият ще отиде в мозъка, а хлорът в отделителната система и по този начин електролитите в организма ще се деполяризират, а резултатът ще е силен удар.
Лицето на руснака вече беше синьо, после посивя и накрая стана жълто.
Крис прибра спринцовката и ампулата. Премести тялото срещу един стол, така че вратът на руснака беше на една линия със страничната облегалка на стола. После бутна стола върху него, така че да изглежда сякаш се е наранил.
„За Чан“ — мислеше си Крис.
Взе чантата си и излезе.
Нямаше никой по коридора. Заключи стаята на руснака, тръгна надолу по стълбите, после през верандата на къщата, към гробището.
Знаеше, че ако излезе направо на улицата, веднага след него ще тръгне някой от другите разузнавания, затова се насочи надолу към реката. Лъхна го вонята. Намери една лодка, която изглеждаше по-здрава от останалите. Отблъсна се от брега без да обръща внимание на зейналите усти на крокодилите.
Два часа по-късно свещеникът след многократно чукане на вратата на руснака даде заповед на слугата си да я разбие. Те предпазливо влязоха и видяха тялото, проснато под преобърнатия стол. Свещеникът ахна. Той беше отговорен пред шефовете за гостите си като пазител на убежището. Можеше да оправдае убийството на китаеца, но сега и руснакът беше мъртъв. Твърде много неща се случиха наведнъж.
„Ако зависи от КГБ, аз пропадам…“