Самолетът спря. През прозореца той видя излитащите струи. Някакъв самолет изчезна от погледа му. Друг зае мястото му. Оставаха още само два самолета преди неговия.
Затвори очите си. Чувстваше вибрациите на самолета. Гърдите му се стегнаха.
Самолетът отново се премести напред. Когато отвори очи, той видя само един самолет между неговия и пистата.
Изведнъж той издърпа предпазния си колан. Скочи, промъкна се покрай мъжа до него към пътеката. Стюардесата се втурна към него, за да го задържи.
— Сър! Трябва да останете на мястото си! Затегнете колана си!
Той я отстрани. Пасажерите се обърнаха към него смаяни. Дочу приглушен писък.
Двамата мъже се извърнаха изненадани. Единият понечи да стане.
Крис сграбчи ръчката на аварийния изход, която се падаше от другата му страна и я дръпна.
Вратата се отвори. Нахлу вятър. Усети разтърсващото боботене на реактивните машини.
Самолетът наближаваше пистата. Стюардесата отново се спусна към него. Той се вкопчи в долната част на рамката на вратата и увисна във въздуха. Залюля се и зърна отново кабината, обезумелите пътници, убиецът, който се хвърли към него.
Крис се отблъсна от движещия се самолет. Удари се в настилката на пистата, претъркули се със свити крака, с прибрани лакти, както го бяха учили. Независимо от тампоните в ушите си, изтръпна от грохота на машините. Обзе го изтощение, някаква душаща горещина. Друг самолет застрашително се задаваше към него.
Той хукна.
Стаята беше просторна, стерилна, с регулирана температура. Компютърни терминали опасваха стените. Флуоресцентните лампи бръмчаха.
Елиът бе съсредоточен. Съсухреното му чело — набръчкано.
— Пасажерите на самолетите — каза той на един чиновник.
— За кой град?
— Банкок. Излетели. Последните шестнадесет часа.
Чиновникът на агенцията кимна и заработи с клавиатурата.
Елиът запали друга цигара и се вслуша в шума на принтера. Проблемът го провокираше. Винаги имаше шанс Крис да е останал в Тайланд и да се крие някъде. Все пак Елиът се съмняваше. Той бе научил агентите си да напускат опасната зона колкото може по-скоро. Преди да са открили тялото на руснака, Крис трябва да е набрал достатъчна преднина. Използвал е фалшиво име, вероятно паспорт, с който сам се е сдобил. А можеше и да не е така. Фалшификаторите, които действат самостоятелно, са опасни. По-възможно беше Крис да е използвал паспорт, който Елиът му е дал, надявайки се да се измъкне преди да хванат следите му.
Чиновникът се върна с няколко листа. Елиът се наведе през гишето. Плъзна костеливия си пръст по списъка. Трепна възбудено, когато откри едно от тайните имена на Крис в полет на американските авиолинии от Банкок за Сингапур. Нареди на чиновника:
— Излетелите от Сингапур. Последните тринадесет часа.
Отново зачака.
Когато чиновникът донесе втория списък, той запали нова цигара и се съсредоточи. Крис трябваше да е използвал същия паспорт. В края на краищата не би рискувал митничарите да намерят в багажа му друг паспорт с различно име. Въздъхна дълбоко. Същият псевдоним на полета на Транс Уълд от Сингапур до Хонолулу.
— Излетелите от Хонолулу. Последните четири часа.
Чиновникът носеше третия списък с имена, когато Елиът чу, че вратата на компютърната стая се хлопна. Обърна се и видя помощника си да се задава.
Помощникът беше възпитаник на Йейл, випуск ’70 — закопчана яка, пръстен и вратовръзка с емблемата на клуба, черен костюм и жилетка по подобие на Елиът. Очите му бяха присвити от удоволствие.
— МИ–6 току-що се обадиха. Мислят, че са намерили Рем. На летището Хонолулу.
Елиът погледна новия списък от имена. Намери псевдонима в полет на хавайските аеролинии.
— Той пътува за Мексико.
— Вече не — рече помощникът. — Трябва да е забелязал съгледвачите си в самолета. Половин минута преди излитането скочил през аварийния изход.
— На пистата?
Помощникът кимна.
— Боже мой.
— Съгледвачите не са успели да го хванат.
— Бих се учудил, ако бяха успели. Той е един от най-добрите. Все пак аз го обучавах — Елиът се усмихна. — И така, той се крие в Хонолулу. Въпросът е какво бих направил аз, ако бях на мястото на Рем. Един остров не е добро скривалище. Мисля, че бих се опитал да изчезна оттам. Веднага.
— Но как? И накъде? Най-малкото знаем къде не би отишъл. Ще е лудост, ако опита да се добере до Гватемала или Мексико. Трябва да прецени, че ще го чакаме там.
— А може да прецени, че няма да го чакаме, щом тези страни са така ужасно предвидими — каза Елиът. — Има заплаха и неутрализиране на заплахата. Увлекателна задача. На негово място как бих се измъкнал от Хаваите? Учителят трябва да може да прогнозира действията на ученика си.