— Тогава, ако имаше възможност, би ли ме убила? Приятелят евреин, почти любовник?
Ерика не отговори. Тя свали сакото си. Двете най-горни копчета на ризата й се бяха отворили от учестеното дишане.
— Ти ми предостави възможност преди няколко минути, когато гледаше през прозореца. Аз не я използвах.
— Защото знаеш, че го направих нарочно, за да видя реакцията ти.
Тя се усмихна.
Проблясващата възбуда в очите й го накара също да се усмихне. Тя го привличаше така, както и преди десет години. Искаше му се да я попита как е, какво се е случило с нея откакто не са се виждали.
Но трябваше да се отрече от себе си. Можеше да се довери единствено на брат си.
— Освен това, Крис е отвън. Ако ме беше убила…
— Предположих, че си се подсигурил. Той ще отмъсти. Глупаво е да се опитвам да направя каквото и да било, без да съм ви събрала и двамата на едно място.
— От друга страна имаш късмет. Нямам време за губене. Трябват ми отговори. Елиът ме преследва, но не заради Крис. Това е привидното му извинение. По дяволите, той е накарал Крис да ме намери — след като Крис вече бе осквернил светото убежище.
— Това е лудост.
— Разбира се — безпомощно повдигна рамене Сол. — Ако руснаците знаеха, че Елиът вместо да убие Крис, го е помолил за услуга, щяха да издадат нова заповед. Елиът рискува живота си, за да ме намери.
— Защо?
— За да ме убие.
— Нима очакващ че ще ти повярвам? Елиът ти е като баща.
— Има нещо по-важно от приятелството му с мен, по-важно от организацията ни, толкова важно, че иска да ме отстрани. — Сол сбръчка чело. — По дяволите, обаче не знам какво е! Затова дойдох при теб.
— Но как бих могла аз…?
— Атлантик Сити. Преди Крис да нападне убежището. Дори тогава Мосад бяха след мен. Остава да предположа, че хората ви помагат на Елиът.
— Невъзможно!
— Не е! Но се случи!
Очите на Ерика проблеснаха.
— Ако сме помагали на Елиът, щях да зная. Много неща се промениха след последната ни среща. Предполага се, че съм чиновник в посолството ни, но всъщност сега съм полковник в Мосад. Контролирам разузнавателните ни отряди по Източното крайбрежие. Никой от нашите хора не би те убил без мое съгласие.
— В такъв случай, кой е наредил да те излъжат и да преиначат нещата? Някой в Мосад работи за Елиът.
Ерика продължаваше да го гледа гневно.
— Не мога да приема! Ако това, което казваш, е истина… — потръпна тя. — Чакай малко! Безсмислено е. Аз споря с теб без да знам подробностите. Разкажи ми какво точно е станало.
Сол се отпусна на един стол.
— Преди десет дни Елиът ми възложи задача. Фондация „Парадигма“.
— Хората на Андрю Сейдж? — Ерика широко отвори очи. — Приятелят на президента? Ти ли беше? Президентът обвинява нас.
— Защо?
— Фондация „Парадигма“ работеше за президента. Група американски билионери, които преговаряха с арабите. За да купуват по-евтин петрол, Министерството трябваше да прекрати лоялните си отношения с Израел. Президентът мисли, че сме защитавали интересите си, унищожавайки фондацията.
— С това сте спрели преговорите — каза Сол. — Веднъж и президентът да е логичен.
— Продължавай. После какво се случи?
— Нима наистина вече привлякох вниманието ти? Разбираш ли какъв е проблемът? Ако ми помогнеш, помагаш и на вас.
— Спомена Атлантик Сити.
— Елиът ме изпрати там след задачата.
— Абсурд. Там не можеш да се скриеш.
— Точно така. Но аз винаги правя това, което ми каже Елиът. Не противореча. Някой от Мосад се опита да ме убие в едно казино. Обадих се на Елиът за помощ. Той ме изпрати в един хотел, където група от Мосад ми бе устроила друга клопка. Само Елиът знаеше къде отивам. Те сигурно са разбрали от него.
— Казах ти, че това е невъзможно!
— Защото нищо не знаеш ли? Ти си наивна.
— Заради нещо друго. Този, който е помагал на Елиът, е същият, който е искал унищожението на групата на Сейдж. Не сме толкова глупави, че да убиваме приятели на президента, независимо колко ни се е искало да спрем тези преговори. Ние ще сме първите, които президентът ще обвини, така както и стана. Този удар не ни помогна — той ни навреди. Да не би Мосад да се е обърнал срещу Израел?
— Може би те не знаят защо Елиът иска да ме убие? Вероятно не знаят каква е връзката между мен и случилото се.
— Все още не разбирам защо мислиш, че са били от Мосад.
— Ще ти обясня. При ръкопашен бой те използват основата на дланта си за удар. Стрелят с Берети и Узита. Промъкват се тихо, сякаш стъпалата на краката им са плоски и ходят полуприведени, за да пазят равновесие. Никой друг не е обучен така. Дори си правят заглушители като вашите.