Той предпазливо надникна през стълбището. Вдясно, пред асансьора двама мъже с Узита в ръцете лежаха в локва кръв.
Ясно. Две двойки блокираха двата пътя до този етаж. Но планът им пропадна. Асансьорът пристигна твърде късно. Втората двойка чу изстрелите и се включи, но бяха убити от мъжете, на които трябваше да помогнат.
Крис се обърна наляво. Този, който стреля по вратата на Ерика, се бе проснал до мъртвия си партньор, а главата му бе изхвръкнала.
Крис чу паникьосани гласове и тръгна по коридора. Всичко беше изчезнало и се виждаше всекидневната. Дъждът от куршуми бе обезобразил мебелите и счупил телевизора. Вместо завеси висяха дрипи.
„Сол?“ Нямаше тела.
Къде, по дяволите, бяха?
При първата канонада от куршуми, която изтръгна вратата, Сол залегна и чу, че Ерика направи същото. Инстиктът му подсказваше да запълзи към кухнята или банята. Но изведнъж вместо през вратата, куршумите започнаха да влизат пробивайки стената на височината на кръста, а после се отклоняваха надолу. Килимът, по който трябваше да пълзи до другата стая, се издуваше вълнообразно от ударите. Парчета от него рикошираха заедно с куршумите и оставяха отчетливи следи напред и назад, от края на стаята до средата, където лежеше Сол. Те с Ерика трябваше да се претъркулят в обратна посока, далеч от куршумите, към стената до вратата. Чувстваше как въздухът трепти над него. Парченца мазилка го посипваха. Килимът бързо се заиздува още по-близо до него. Ако противникът свали по-ниско целта си…
Неочаквано вратата се сгромоляса. Сол насочи Беретата си. Чу два пистолетни изстрела, падане на тяло, крясъци, експлозия и после тишина.
Той се изправи на крака плътно до стената, усещайки, че Ерика прави същото. Дочу викове и се прицели в сянката до вратата.
— Сол! — извика някой. Сянката влезе.
Сол премести пръста си от спусъка. В това време Крис се извърна и надникна иззад стената.
— Ранен ли си?
Сол поклати глава.
— Какво се случи?
— Нямаме време! Трябва да се измъкваме оттук!
В коридора започнаха да се отварят врати. Някаква жена плачеше. Друг човек викаше:
— Обадете се в полицията!
Крис се вцепени, виждайки нещо зад Сол.
— Какво става?
Сол се обърна към Ерика, защото помисли, че е ранена. Тя ги гледаше, застанала зад един стол. Беше извадила скрит пистолет, също Берета.
— Не!
Тя се прицели в Крис. Сол си спомни това, което му беше казала преди малко. Би било глупаво да се опитва да убие Сол, ако преди това не е имала възможност да стреля по…
— Не!
Много късно. Тя стреля. Сол чу гадното шляпане, когато куршум пробива човешка плът. Стон. Той се завъртя. Зад Крис стоеше мъж, изпуснал пистолета си до стената, а от гърлото му пръскаше кръв.
Крис се хвана за едната си буза:
— Господи!
— Не те улучих — промълви Ерика.
— Само на половин сантиметър! Куршумът мина през косата ми!
— Нима предпочиташе да те беше убил?
През открехнатия прозорец се чуваше как вият сирени.
Ерика бързо тръгна към вратата. Сол я последва.
— Откъде пък се взе тоя?
Видя отговора си като наближи коридора, разбутвайки телата по пода. Нататък по коридора, от съседния апартамент един мъж бе насочил Узи. Ерика стреля. Сол и Крис стреляха след секунда. Човекът се преви надве и се строполи на пода, а пръстът му все още беше на спусъка. Узито се изплъзна от ръцете му.
Ерика се затича към асансьора.
— Не — извика й Сол. — Така ще ни хванат!
— Не спори, за бога!
Тя натисна копчето на асансьора без да обръща внимание на локвите кръв и труповете. Вратата плавно се отвори. Тя набута Сол и Крис вътре, натисна номер 5 и вратата се затвори.
Стомахът на Сол се сви щом асансьорът тръгна нагоре.
— Не можем да слезем надолу — каза тя. — Господ знае кой е във фоайето. Полицията или… — Като наближиха, тя издърпа някаква дъска на тавана на асансьора.
Сол се успокои, като видя капак под дъската. „Авариен изход“.
— Проверих го още в деня, когато наемах апартамента — каза тя. — В случай, че се нуждая от собствен маршрут за бягство.
Сол бутна капака, за да го отвори. Асансьорът спря. Стомахът му се отпусна. Видя как Крис натиска бутона, който държи вратата отворена. Сол скочи и се хвана за края на капака, измъкна се през тесния отвор и коленичи в мрака. Протегна се, за да хване ръката на Ерика и усети миризмата на грес по въжетата на асансьора зад него.