— Не са имали нужда да подслушват или да наблюдават апартамента ми отвън — Ерика се изкачи до него. — Нали видя, имаше двама в съседния апартамент. Обадили са се за помощ веднага, щом ти се появи.
Подадоха на Крис дъската от асансьора. Той се извъртя като червей, наведе се надолу и постави дъската на мястото й. После затвори капака.
— Сега какво? Всемогъщи Боже, какъв прах! Трудно дишам!
— Над нас. На покрива има надстройка за асансьора. Там са механизмите — гласът на Ерика проехтя в тъмнината. Тя се изкачи. Обувките й се хлъзгаха по бетонната стена.
Сол се приближи и докосна метална преграда. В момента, когато обувките му бяха вече извън покрива на асансьора, той чу някакво боботене. Не! Асансьорът слизаше надолу! Той залитна:
— Крис!
— Зад теб съм!
Пръстите на Сол почти се изплъзнаха от мазната преграда. Ако падне, ако асансьорът слезе до долу… Той си представи как тялото му продънва покрива на асансьора и се завъртя, за да се хване по-добре за преградата. Ръката на Ерика стисна здраво китката му. Той се изкатери.
— Наведи си главата — нареди Ерика. — Машините са точно над теб.
Сол усети задвижването на машината, раздвижването на въздуха от въртящите се колела. Прегърби се заради една бетонна издатина.
— Якето ми — извика Крис. — Заклещи се в машините!
Боботенето им се усилваше от ехото в шахтата. Сол се обърна към него, безполезно, нищо не виждаше. Боботенето спря. Въжетата трептяха на едно място. Тишината го задушаваше.
Чу звука от късане на плат.
— Ръкавът ми — каза Крис, — измъкнах го преди…
Боботенето започна отново, заглушавайки думите на Крис. Сол се добра до него, почти загубил равновесие, като внимаваше да не падне.
— Оправих се — продължи Крис. — Измъкнах си якето.
Асансьорът спря под тях. Когато отново стана тихо, Сол чу вратата да се отваря. Отчаян глас изстена. Някой се преструваше.
— По-лошо е отколкото ни казаха! Проклета касапница! Обади се в базата! Да удвоят! Искаме помощ!
Стъпките се отдалечиха от асансьора. Вратата се затвори. Боботенето започна пак, щом асансьорът се спусна.
— Ще запечатат сградата — каза Ерика.
— Тогава да се махаме.
— Опитвам се. Тук има авариен изход към покрива. Обаче е заключен.
Сол чу тракане, когато тя се опита да издърпа някаква ръчка.
— В капан ли сме?
Асансьорът спря. Чу се скърцане на метал.
— Болтовете на пантата. Един от тях липсва — тихо каза Ерика. Скърцането продължи. — Ето. Извадих го.
— А другият? Вземи ножа ми.
— Мърда се. Готово, извадих го — Тя издърпа люка. Сол видя светлините на града през отвора. Той се приближи, вдишвайки свеж въздух.
— Ще проверят и покрива — каза Ерика. — Ще трябва да чакаме, докато свършат.
Въпреки желанието си да се махнат, Сол знаеше, че тя е права. Не спори.
— Виждам вратата на покрива — добави Ерика. — Ако се отвори, ще имам достатъчно време да затворя люка и да поставя болтовете обратно.
Асансьорът забръмча отново, качвайки се. Дочу се приглушен мъжки глас:
— Следователят е на път. Претърсваме сградата. Кой живее в този апартамент?
— Някаква жена. Ерика Бернщайн.
— Къде, по дяволите, е тя? Претърсих апартамента. Не намерих трупове.
— Ако все още е в сградата, ще я намерим.
Десет минути по-късно двама полицаи минаха през вратата на покрива с насочени пистолети и фенерчета. Ерика затвори аварийния люк и внимателно намести болтовете. Сол чу стъпки и гласове.
— Няма никой тук.
— Ами капака към асансьора?
Едно фенерче освети люка. Сол, Крис и Ерика се свиха навътре в сянката.
— Има ключалка.
— Провери я по-добре. Може да е разбивана.
Стъпките приближиха.
— Внимавай! Ще те прикривам.
Сол чу скърцане от бутането на ключалката.
— Доволен ли си?
— Капитанът каза да сме стриктни.
— Какво значение има? Той винаги проверява всичко сам два пъти. После ни изпраща, за да потретим.
Стъпките отминаха. Вратата на покрива изскърца и се затвори.
Сол си отдъхна. Пот замъгляваше очите му. „Двойна проверка и тройна проверка?“ — разтревожен си мислеше той. — „В капан сме“.
Цяла нощ асансьорът продължи да се движи нагоре и надолу. Вдигаше прах, който полепваше по лицата им, запушваше носовете им, така че трябваше да дишат през устите си. Ерика отново отвори люка и задишаха чист въздух през отвора. Сол непрекъснато гледаше светещите стрелки на часовника си. Малко след 6.00 започна да вижда Ерика и Крис по-ясно. Изпитите им лица бяха огрени от утринното слънце, навлизащо през процепа.
В началото се зарадва на светлината, но щом започна да се поти по-интензивно, разбра, че шахтата се затопляше, напечена от слънчевите лъчи. Чувстваше, че се задушава. Свали сакото си и разгърди втвърдената си риза. Към 11.00 часа свали и нея. Изпаднаха в неудобство, когато останаха само по бельо. Бежовият сутиен на Ерика плътно прилепваше към гърдите й, а потта се стичаше на струйки между тях. Сол се вгледа в изтощеното й лице. Притесняваше се за нея, но в последствие заключи, че тя е по-жилава от него и Крис. Сигурно щеше да издържи повече от тях.