— Сигурно сега ни наблюдава и се чуди кои, по дяволите, сме.
— По-добре да не го държим да чака повече.
Тя излезе от колата и мина покрай фаровете към къщата. От задната седалка на колата Сол наблюдаваше как тя изчезва в цъфналата дрянова горичка, погълната от тъмнината. Изчака пет минути. Изнервен, той посегна към вратата.
В това време високата й тънка фигура се появи от сенките. Ерика се качи в колата.
Сол си отдъхна:
— Вкъщи ли е? Ще ни помогне ли?
Тя кимна и подкара колата покрай къщата. Една алея завиваше към тъмната горичка.
— Казах му, че аз и мои приятели търсим място, където да отседнем. Обясних му, че е по-добре да не знае защо. Той нищо не попита. Разбра.
Камарото заподскача по алеята.
— Но ние напускаме къщата! — обърна се Сол.
— Няма да останем там — фаровете на колата осветяваха дърветата.
Сол чуваше песента на птичките при зазоряване през отворения си прозорец. Мъглата се вдигаше. Той се раздвижи, за да подтисне унинието си.
— Чувам жаби — каза Крис.
— Потомак е от тук нагоре — Те стигнаха до една полянка и малка къщичка, почти цялата покрита е лози. — Той каза, че това е стаята му за гости. Има ток и вода. — Тя спря, слезе от колата и огледа къщата. После кимна с одобрение.
Влезе заедно със Сол, а Крис мина отзад, за да провери наоколо. Дървени стълби се спускаха към стръмния склон надолу до мъгливата река. Чу в тъмнината как вълните се разбиват в брега. Нещо изплющя. Миришеше на гнило.
Зад него един прозорец в къщата светна. Обърна се и видя Сол и Ерика да отварят шкафовете в малката кухня. Прозорецът беше затворен и той не можеше да чува какво си говорят, но беше поразен от близостта между тях, въпреки че бяха любовници преди десет години. Досега той не бе имал такава връзка. Задръжките му го тормозеха. Гърлото му се сви, когато видя Сол нежно да целува Ерика. Засрамен, че гледа, той тръгна.
Започна да вдига шум, когато влезе. Всекидневната беше просторна, облицована е ламперия, е дървен под и греди на високия таван. Вляво видя маса, а от другата страна канапе пред камината. Мебелите бяха покрити. Направо срещу него имаше две врати и вход за кухнята. Беше прашно.
— По-добре да отворим прозорците — каза Ерика, когато със Сол влязоха във всекидневната. Тя махна покривките от мебелите. Вдигна се прах. — Има няколко консерви в шкафа.
Крис беше изгладнял. Отвори един прозорец, за да подиша чист въздух и после провери вратите на другите стаи.
— Спалня. Има и душ. Знаеш ли какво, аз ще приготвя нещо за ядене. Можеш първа да използваш банята.
— Няма да ти противореча! — тя разкопча блузата си и влезе, като затвори вратата след себе си.
Те чуха шума от душа и отидоха в кухнята, където отвориха три консерви говежда яхния. Коремът на Крис закъркори от глад.
Скоро водата спря да тече. Ерика влезе е хавлия на главата си, облечена в роба, която намери в дрешника.
— Изглеждаш прекрасно — каза Сол.
— А вие изглеждате, сякаш имате нужда от баня — присмя им се тя и направи реверанс.
Сол прекара пръст през мръсотията по лицето си и се усмихна. Но нямаше нищо смешно. Изядоха първите си хапки в мълчание. Най-накрая Сол остави лъжицата си.
— Онези мъже до твоя апартамент трябва да са знаели, че аз съм вътре е теб, а не Крис. Дори и така, те обаче извикаха помощ. Ясно е, че Крис нападна убежището. Би трябвало той да е главната мишена, но не. Аз бях. Защо?
— Освен това Колорадо няма нищо общо със светите убежища — каза Крис. — Каквато и да е била причината, те не атакуваха, докато не те намерих. Не търсеха мен. А теб.
— Атлантик Сити. Мосад — закима разтревожено Сол.
— Онези в моя апартамент не бяха от Мосад — настояваше Ерика. — Трябваше да знам за това. Трябваше да са сигурни, че съм в безопасност, преди да те убият.
— Но те се държаха като израелци.
— Само защото използват Узита и Берети ли? — попита тя.
— Добре. Вярвам ти. Дори и руснаците понякога използват такива оръжия. Но има още нещо. Удар с основата на дланта при ръкопашен бой.
— И начина, по който правят заглушители. Особената им походка и промъкване, когато нападат — продължи Ерика. — Ти ми каза. Тази тактика не доказва нищо.
Лицето на Сол почервеня от нетърпение:
— Какво искаш да кажеш е това? Никой друг не е трениран така.
— Не е вярно.
Те я зяпнаха.
— Кой друг? — попита Крис.
Те чакаха.
— Казахте, че изглежда работят за Елиът — продължи тя, — а са тренирани от Мосад.
Те кимнаха.
— Помислете — каза тя.
— Боже Господи — промълви Крис. — Та ти описваш нас.
Загадките държаха Крис буден. Лежеше на канапето и се взираше през прозореца към зората. Зад затворената врата на спалнята чу приглушено задъхване — Ерика и Сол се любеха. Затвори очи, като се опитваше да не обръща внимание на това, което чува и да се отдаде на спомени.