1966 година. След като те със Сол свършиха обиколката си във Виетнам и приключиха със задълженията към Специалните войски, Елиът поиска да получат допълнителна подготовка. Нарече я „последно изглаждане“. Летяха поотделно до летището „Хийтроу“ извън Лондон и се срещнаха на уговоренето място — гардероба. С предварително дадените им ключове те отвориха касите и извадиха скъпи куфари, пълни с френски дрехи. Във всеки от тях имаше и по една ярмулка.
По време на полета до Тел Авив се преоблякоха в тоалетната. Една стюардеса сложи старите им дрехи в торбички и ги напъха в празния контейнер за храна в задницата на самолета. На летището, след като минаха проверките, ги посрещна пълна жена на средна възраст, която ги нарече с галени имена. Приличаха на типични парижки евреи, предприели първото си пътуване към кибуц3. Това трябваше да изглежда така и заради автобуса, на който се качиха, пригоден за пътувания извън града.
Няколко часа по-късно получиха стаи в пансиона, подобен на онзи в Америка. Бяха инструктирани веднага да отидат в най-голямата зала, където с още двадесет ученика се запознаха с един мъж, Андре Ротбърг. Неочакваното му появяване опроверга страшната легенда, която се носеше за него. Плешив и сбръчкан, облечен в бели панталони, бяла риза и бели обувки, той приличаше на префинен спортист. Но историята му се оказа много по-различна. Баща му бил инструктор по фехтовка на последния руски цар. Той обучил Андре на бързина, координация на погледа и ръцете, които му помагали, докато се занимавал със спорт в Кеймбридж през тридесетте, по-късно в Британското военно-морско разузнаване по време на Втората Световна война, а накрая в Израелското разузнаване след четиридесет и осма. Макар и евреин, той запазил британското си гражданство и затова никога не получил достъп до висшите кръгове на управлението в Израел. Но неговият принос се оказал много ценен. Безстрашен, той създал специална система за самозащита, ненадмината по своето съвършенство. Ротбърг я нарекъл „школа за професионални убийци“. Това, което Крис и Сол видяха тогава, ги порази.
Като използваше помощно колело, прикрепено чрез верига за тавана в просторната стая, един от асистентите издърпа гол труп на мъж, висок шест стъпки, як, починал наскоро, на около 20 години. Преди да нагласят и закачат трупа в правилна позиция, вероятно са го държали легнал по гръб, защото задната част, където кръвта се бе събрала, беше синьо-черна, а предната жълтеникава. Висеше изправен, с крака на пода, до Ротбърг. Той взе голям скалпел и направи двадесетсантиметрови разрези от двете страни на гръдния кош и на задните части. С допълнителни движения отдели подкожната тъкан от ребрата и повдигна кожата, за да покаже костите. После изчака учениците му да разгледат това, което бе направил, като обърна особено внимание на незасегнатите ребра. След това намести обратно кожата и я прилепи с хирургическа лепенка.
Крис никога не забрави това. Ротбърг се обърна с гръб към трупа. Беше с изправени стъпала, разкрачени крака, ръце встрани, с обърнати надолу длани, успоредно на пода. Асистентът му постави по една монета върху всяка ръка и изброи до три. Ротбърг светкавично подхвърли монетите и ги хвана. Но в същото време трупът рязко се превъртя. Ротбърг показа монетите, които хвана. Сложи ги в джоба си и после се обърна към трупа. Дръпна хирургичната лепенка и повдигна кожата. Ребрата и от двете страни бяха натрошени. Той не само бе подхвърлил монетите, за да ги хване мигновено. За това време беше дръпнал лактите си назад, за да удари трупа. Движението беше толкова рязко, че остана невидимо за тях. Ловкостта беше забележителна, особено за човек на шестдесет години. Докато останалите ученици изненадано шушукаха, Крис се оглеждаше и за пръв път забеляза Ерика.
— Видяхте — обясни Ротбърг, — ако нашият приятел бе все още жив, натрошените му ребра щяха да притиснат дробовете. Щеше да умре от задушаване, благодарение на пяната, получена от кръвта и въздуха в дробовете му. Цианоза след три минути, смърт след шестнадесет — достатъчно време, за да се инжектира опиат, ако се налага. Но най-важното е непоправима рана, нанесена под влияние на вашата способност да се защитавате. Тялото ви предлага три основни оръжия, които не губят способността си да действат, дори и след най-сериозния удар. А те са — върхът на лакета, ципата между палеца и показалеца и основата на дланта. В бъдеще ще се научите да използвате тези оръжия с голяма бързина, координация и точност. Но засега ще отложим до вечеря. Довечера ще ви покажа как точно да използвате гарота и нож. Следващите няколко дни само ще обяснявам и демонстрирам.