— Господи! Не мога да повярвам! Кажи ми и другите имена.
— По азбучен ред ли? Бутес и Ерихтей, Кадъм и Киликс.
Крис настървено четеше.
— Открих следата. Зная как са свързани!
В стаята цареше тишина.
— Свързани са по възможно най-здравия начин — каза Ерика.
— Ти си го разбрала.
— Не бях много сигурна, но след като ти видях физиономията.
— Атлас и Прометей са били братя. Амфион и Зет — близнаци.
— Като Кастор и Полидевк — каза Сол.
— Бутес и Ерихтей? Братя. Кадъм и Киликс? Братя. Ромул и Рем…
— Но къде е връзката? — Сол се обърна пак към разпечатката. — Кастор и Полидевк са близнаци, мъжете с тези криптоними обаче, са Макелрой и Конлин. Ясно е, че те не са близнаци.
— Така — обади се Ерика. — И надолу, Прат и Холидей също нямат кръвна връзка. По същия начин и всички останали. Ако не са свързани по някакъв начин, защо тогава имат криптоними на братя?
— Може да са от разтрогнати бракове — предложи Крис. — Ако родителите им са се развели и после оженили повторно, Макелрой и Конлин ще носят различни имена, но пак са си роднини.
— Това може да е само един случай — рече Ерика. — Но всички да са от разтрогнати бракове?
— Знам, че е пресилено — съгласи се Крис.
— Освен това вие със Сол не сте такива също. Както каза, не сте роднини. — Изведнъж Ерика загледа тъжно. Тя се обърна към Сол. — Преди малко ти каза нещо. „А би трябвало да сме“. Защо каза това?
Сол повдигна рамене.
— Познаваме се толкова отдавна, сякаш сме братя. От петгодишни, нали Крис?
— Ти си най-добрият ми приятел — усмихна се Крис.
— Но защо? — малко смутено попита Ерика. — Не питам защо сте приятели, а защо се познавате толкова отдавна. В една махала ли израснахте?
— Нещо такова. Срещнахме се в училище — каза Крис.
— Какво училище? — намръщи се Ерика.
— Училището за момчета „Франклин“ във Филаделфия. Където пораснахме. Не сме от разведени родители. За Бога, не сме от никакви семейства. И двамата сме сираци.
Крис гледаше дъжда през прозореца.
— Това е другата объркваща следа — продължи Ерика. — Всяка двойка мъже е учила в един и същ град. Макелрой и Конлин в Охайо. Вие с Крис във Филаделфия. Другите в Ейкрон, Шейд Гап и т.н. Щом като между кодовите им имена има нещо общо, значи и тези градове са свързани.
— Сигурно — каза Крис. Той ядосано се извърна. — Домове за момчета.
— Какво? — Сол го гледаше учудено.
— В Ейкрон. — Треперещ от гняв, Крис се обърна към Сол и Ерика. — „Раят за момчета“ е в Омаха. В Пенсилвания е Академията за момчета, в Джонсънтаун е Институтът за момчета, а и да не пропуснем нашето училище — „Франклин“ във Филаделфия. Градовете, написани на тези листи, приличат на списък на десетте най-добри училища за момчета в страната. Но не позволявайте имената им да ви подведат. — Крис горчиво продължи. — „Раят за момчета“ или „Училището за момчета“, или „Институтът за момчета“. Те всички означават едно и също проклето нещо: сиропиталище — Той стисна зъби. — Хората на този лист имат обща съдба с мен и Сол. Те са сираци. Всяка двойка е била възпитавана по същия начин. Затова и кодовите им названия предполагат, че са братя, макар че фамилиите им са различни — Крис дишаше тежко. — Тяхната самота ги превръща в непобедим тандем. Връзката между тях е толкова силна, че те се като кръвни братя. По дяволите, Сол! Разбираш ли какво е направил с нас той?
Сол кимна.
— Елиът ни е излъгал за възможно най-важното нещо. Той никога не ни е обичал. Още от самото начало ни е използвал.
Ерика стисна Крис и Сол за ръцете.
— Някой от вас ще благоволи ли най-накрая да ми каже за какво става дума?
— Ще ти отнеме цял живот — каза Крис. Той се отпусна на канапето и изстена.
Дъждът все по-силно се лееше, така че утринта беше доста мрачна. Елиът стоеше на прозореца на кабинета си, потънал в мисли, далеч от бурята във Вирджиния. Кожата му изглеждаше сива като дъжда. Някой почука на вратата зад него. Не се обърна да види кой е влязъл.
— Нещо странно, сър. Не зная какво да правя, но реших да ви съобщя за това. — Гласът принадлежеше на помощника на Елиът.
— Май новините не са добри? — каза Елиът.
— Има пробив в охраната на Агенцията за национална сигурност. Вчера главният им програмист е бил намерен в квартал с порно-заведения. Халюцинации. Полицията смята, че е бил надрусан и са го прибрали в психиатрия, докато се оправи. Тази сутрин вече е добре, но не си спомня как е отишъл там, нито пък да е вземал наркотици. Разбира се, може и да лъже, но…
— Скополамин — каза Елиът и се обърна към него. — Давай по същество.