— Снощи, докато той е бил в психиатрията, някой е използвал кодовете му, за да се добере до компютъра на Агенцията. Там обаче има система, която може да засече кой е търсил информация. Това е и проблемът. Който и да е искал информация, не е търсил класифицирани данни. Трябвали са му най-важните факти от досиетата на осемнадесет мъже. Тъй като вие сте организирали обучението и подготовката им, Агенцията смята, че трябва да знаете нещо. Освен това, сър, две от имената са Ромул и Рем.
Елиът тъжно стоеше зад бюрото си.
— Също Кастор и Полидевк, Кадъм и Киликс.
— Да, сър, точно така — Помощникът беше объркан. — Как така знаете?
Елиът си мислеше за Кастор и Полидевк, които стояха пред вратата на кабинета и го пазеха. После се замисли за Сол и Крис.
— Те приближават. Сега вече знаят какво да търсят и няма да им трябва много време, за да разберат и сглобят всичко.
Той с мъка се обърна към дъжда, който се стичаше по прозореца.
— Господ да ми е на помощ, когато разберат.
После тихо добави:
— Господ на всички ни да помага!
Книга трета
Предателството
Редовното обучение на един оперативен служител
В 17.00 часа на 23 декември 1948 година Американското военно разузнаване в Ноум, Аляска, взе вечерната прогноза за времето от руските пристанища във Владивосток, Охотск и Магадан. Въздушните сили използваха тези рапорти заедно с прогнозите от японските пристанища, за да планират нощните изпитателни полети на самолетите Б–50. Руските прогнози съобщаваха за необичайно топло време. Нямаше нищо обезпокоително.
Седем минути по-късно всички честоти бяха заглушени от един усилен сигнал на руската военноморска база във Владивосток към тяхна подводница в морето. Кодирано и непривично дълго за руско комюнике, съобщението беше твърде необичайно за американското военно разузнаване в Шепърдс Фийлд, Ноум. Те се заеха с дешифрирането му и не обърнаха внимание на японските доклади за времето. Както обикновено подготвиха четири самолета Б–50 за изпитание на системите, предпазващи от заледяване при височинно летене.
В 19.00 часа студен сибирски фронт и вятър със скорост над 70 възела удари и четирите самолета. Всички системи, предпазващи от заледяване, отказаха. Нито един самолет не се върна в базата. Водещият, „Сют Лейди“, беше пилотиран от майор Джералд Килмууни. Когато новината за неговата гибел пристигна в Осма база на Военновъздушните сили в Тъксън, Аризона, генерал Максуел Липейдж се обади на отец Хю Колинс. Той беше свещеник на Римокатолическата църква във Филаделфия и трябваше да съобщи новината на госпожа Дороти Килмууни и тригодишния й син Крис. Генералът поръча на свещеника да каже на съпругата на Джери, че страната е загубила най-прецизния стрелец по подвижни мишени, който той е познавал.
Две години по-късно — 1950. На улица „Калканлин“ във Филаделфия са подредени една до друга тридесет къщи. Отвратително място, за да играе там дете. Улицата е мрачна и тясна. В пясъка и пепелта от въглища по земята могат да се открият ръждясали пирони, счупени стъкла, тор от плъхове. Буренясалите пукнатини по тротоара се превръщаха в дълбоки цепнатини по бордюра и цели кратери на пътя. Някъде към средата на пряката, в най-тъмната част, беше разнебитеното жилище на Дороти Килмууни.
Къщата бе претрупана с маси: маса за карти, инкрустирана със седеф; ъглови маси; трикраки масички; маса за кафе със следи от цигари по целия плот; висока маса за чай, набутана срещу металната центрофуга на пералнята в банята; маса за хранене; кухненска маса с хромиран обков, покрита с мушама и с пластмасова фруктиера върху нея, пълна с восъчни плодове. Зад изкуствените плодове имаше купища умрели мухи. Подобни купчини имаше и на всички други маси в къщата. На всяка маса до купчините мухи бяха подхвърлени парченца остарял изсъхнал салам, накъдрен като стърготини от кедрово дърво.
Първото нещо, което направи Крис в това горещо августовско утро, беше да отвори прозореца на всекидневната и да сложи на перваза една тлъста, обезглавена сардина. Когато майка му го остави самичък през юли и замина, за да прекара лятото в Атлантик Сити, в хладилника имаше парче салам, няколко консерви супа, сардини и няколко кутии бисквити в бюфета. Беше оставила и пари на съседите и ги помоли да се грижат за Крис. До края на юли те изхарчиха парите и зарязаха Крис. Той мразеше този салам. Доста време го използваше, за да примамва мухите в къщата. Но и те като него не обичаха този салам. Използваше и тор от плъхове, защото мухите го харесваха, но той пък изсъхваше по-бързо и от месото. Сардините, обаче се оказаха идеални. Към девет тази сутрин можеше да се похвали с новата купчина мухи на масата за кафе. Беше ги убил с едно дълго парче гума от жартиер на майка си.