— Сложи го до алкохола на бюфета.
— Защо?
Сол вдигна Беретата иззад стола:
— Само го направи.
— Хей, хайде стига.
Очите на Харди се разшириха. Той се опита да се засмее, като убеждаваше сам себе си, че това е било шега.
— Ти не се нуждаеш от него.
Въпреки всичко, Сол не се смееше.
Харди присви устни. Той нервно се наведе, за да вдигне десния си крачол и показа Колт, калибър 38, закрепен с кобур за глезена му.
— Хм, още ли харесваш този револвер?
— Знаеш как ме наричаха.
— Уайът Ърп — напрегнато каза Сол. — Такъв, който използва само два пръста.
— Не трябваше да ми го казваш — Харди беше възмутен. — Все още си спомням.
Той остави револвера на бюфета:
— Доволен ли си?
— Не съвсем — Сол стана. — Трябва да те обискирам.
— О, за Бога.
— Няма да те гъделичкам.
След като го претърси, Сол показа особен интерес към копчетата му. Харди пребледня:
— За това ли било всичко? За микрофон? Мислиш, че ще предавам? За какво трябва да…?
— Поради същата причина, за която използвахме кубинеца. Не сме сигурни, дали не си бил наблюдаван.
— Наблюдаван? Но защо някой ще иска да…? Чакай минутка. Ние? Ти каза ли „ние“?
— Крис работи с мен.
— Килмууни? — гласът на Харди звучеше смутено.
— Добре, алкохолът не е съсипал паметта ти.
— Как мога да забравя онова, което вие, приятели, направихте за мен в Чили? Къде…?
— Това телефонно позвъняване беше от него. От фоайето. Две позвънявания означават, че той се съмнява в проследяването ти. Ако прекъсне — има някаква опасност и ще се обади пак. А ако звънне само един път, ме предупреждава.
— Но аз трябва да ви кажа, че не бях следен.
Харди забеляза, че Сол избягва погледа му.
— Аз се хванах — той поклати глава с гримаса на лицето. — Вие сте предполагали, че не мога да забележа опашка.
— При бездействие уменията на човек се притъпяват.
— Особено ако е пияница.
— Не съм казал това.
— И не трябваше, по дяволите — Харди го погледна свирепо. — Какво ви накара да сте сигурни, че изобщо ще дойда?
— Не бяхме сигурни. Когато кубинецът ти даде ключа, трябваше да го хвърлиш в канала.
— И?
— Ние бяхме длъжни да те оставим сам. Ти трябваше да докажеш, че си готов да влезеш в играта, не само с нас, а с който и да е друг. Да покажеш, че искаш някакво действие.
— Не е така.
— Не съм сигурен…
— Вие имате друга причина.
Сол поклати енергично глава.
— Кубинецът — каза Харди, — не мога да разбера за какво ви е бил нужен. Ключът има значение.
— Добре тогава…
— Но пощенската кутия и вторият ключ?
— Допълнителни мерки за сигурност.
— Не, искали сте да ми дадете достатъчно време в случай, че се измъкна и телефонирам. Крис щеше да ме види, ако го бях направил. Той щеше да се обади и да те предупреди да бягаш — Харди кипна. — Така че за кого, по дяволите, си мислите, че работя?
Сол преценяваше положението. Възможно беше Харди да е проследен, но пък не знаеше към кого друг да се обърне. Претегли шансовете и след това му обясни всичко.
Харди изглеждаше зашеметен. За момент дори нямаше вид да е разбрал. Внезапно лицето му почервеня, вените на врата му запулсираха.
— Какво? — Гласът на Харди изтъня. — Елиът? Вие сте мислили, че аз съм се съюзил с този кучи син? След всичко, което ми причини, вие сте предполагали, че му помагам?
— Не бяхме сигурни. Много години изминаха. Може би си се променил. Понякога човек забравя, че е сърдит.
— Да забравя? Никога! Този негодник ме провали. Бих желал да сложа ръце на шията му и…
— Погрижи се да го докажеш.
Харди се разсмя.
Сол свърши с обясненията. Харди слушаше внимателно. Очите му бяха сурови, трескави, изпълнени с омраза, а лицето му още по-червено. Най-накрая поклати глава.
— Със сигурност се е обърнал и срещу вас. Не съм изненадан, той се обръща срещу всекиго. Чудното е, че е издържал толкова дълго.
— Продължавай да говориш.
— Не знам какво…
— Елиът винаги е казвал: „Ако искаш да разбереш тайните на човек, питай някой, който го мрази.“ Ти знаеш за него повече от всеки друг.
— Мислех си, че знам. Но сгреших.
— Но ти си бил неговият конкурент. Разследвал си го.
— Ти си чувал за това?
Сол не отговори.
Харди се обърна към книжния плик на бюфета, извади наполовина празната бутилка бърбън, отвъртя капачката и я повдигна към устата си. Изведнъж спря и погледна срамежливо.
— Предполагам, че имаш чаша.
— В банята е — Сол взе бутилката. — Но имам друго питие за теб.
— Какво е то?
— Донеси чаши.
Харди се подчини с подозрение. Когато се върна от банята, пръстите му здраво стискаха чашата. Той зяпна към бутилките, които Сол беше извадил от барчето и преглътна едва-едва: