— Помниш ли това, до което си се добрал?
Харди се стегна. Беше възмутен:
— Разбира се. Виж, той е човек на навика. Така че не можех да не заподозра нещо, когато открих отклонения от стереотипа му. През 1954 пътните му документи показват нещо интересно. Направил е няколко безпричинни екскурзии до Европа. За една седмица през август той напълно изчезнал.
— Отпуска?
— Без да остави адрес или телефонен номер, на който агенцията би могла да се свърже с него в случай на нужда?
— Разбирам накъде биеш.
— Улових дирите му до Белгия. После…
Харди запали цигара и издиша дима.
— И никой не направи въпрос за изчезването му?
— Не само че не стана на въпрос, но на следващата година той беше повишен. Всичко което знам е, че е бил пратен със задача и повишението му е било награда за успеха. Все пак тази липсваща седмица…
— Ако е двоен агент, може би се е срещал с шефовете си от КГБ.
— Това ми хрумна и на мен. Но подобна връзка не е трудна работа. Могат да се измислят много други, не толкова потайни начини, КГБ да се свърже с него. Защо да привлича вниманието, като се скрива така? Каквато и да е причината за изчезването му, очевидно се е налагало. Нещо, което не би могло да се направи другояче.
Сол се намръщи. Климатичната инсталация бръмчеше, но той трепереше. Не от студ.
— Още нещо — каза Харди. — През 1973 той отново изчезна. Този път последните три дни на юни.
— Пак в Белгия?
— Япония.
— Каква е връзката?
Харди сви рамене.
— Нямам представа какво е правил по време на тези пътешествия. Но продължавам да се връщам на първото си предположение. Да приемем, че през войната, когато замина за Англия, той се е присъединил към Филби, Бърджис и Маклийн и е станал двоен агент.
— А може би и троен.
— Би могло — Харди почеса брадичката си. — Не съм мислил за това. Може да се е престорил, че се е сработил с Филби, като е искал да използва връзките си със Съветите в полза на Съединените Щати. Винаги е харесвал сложните задачи, а да си троен агент е една от най-трудните роли. Но това не е от значение. Двоен или троен агент, той е влизал във връзка с КГБ. Трябвало е да му се предават съобщения. Чрез човек, който е част от ежедневието му. Така че никой да не се усъмни, ако редовно контактуват един с друг. Човек със свобода на действията си, за предпочитане с връзки в Европа.
— И ти го откри?
— Розите.
— Какво?
— Елиът обича розите толкова, колкото и трудните задачи. Той прекарва деня си около тях. Кореспондира си с други ентусиасти. Праща и получава редки видове.
Сол бе шокиран:
— И ходи по цветни изложения.
— В Европа. Особено на изложенията в Лондон всеки юли. Не е пропускал това изложение от 1946 г., непосредствено след войната. Идеално място за срещи. Винаги отсяда при свой приятел, който притежава имение близо до Лондон… Пърсифал Ландиш, младши.
Сол се сепна.
— Познато ли ти е името? — запита Харди.
— Баща му е бил представител на Английската разузнавателна мрежа на срещата Абелар през 1938 година.
— Интересно съвпадение, не мислиш ли? Отън, който също е бил на срещата, се сприятелява с Ландиш-старши. Елиът, осиновеният син на Отън, се сприятелява с наследника Ландиш. Между другото, Ландиш-старши е бил възпитател на Филби.
— Господи — възкликна Сол.
— Чудя се — каза Харди, — Ландиш старши също ли е бил двоен агент? Бедата, когато повярваш, че има заговор, е че веднага можеш да нагласиш всичко към своята теория. Дали нямам твърде развинтено въображение? Да разгледаме нещата така. Ако Елиът работи за Съветите, Ландиш-младши, според мен, е куриерът, който предава съобщенията. Той е съвършен. Заема същата позиция в МИ–6, както Елиът в ЦРУ. Също като Елиът и той твърдеше, че в МИ–6 има предател. Ако Ландиш-старши е работил за Съветите, може би Ландиш-младши продължава делото му след смъртта на баща си.
— Въпросът е как да го докажем.
Ерика спря на средата на пътеката и се наведе към един пасажер, седнал до прозореца:
— Сър, затегнете предпазния си колан, моля ви.
Тя носеше привлекателна униформа на стюардеса на Ел Ал. Понеже се подготвяха набързо, беше й даден ограничен избор на лица, които би могла да замества. Теглото, цветът на косата и чертите на лицето й отговаряха на данните на една жена от екипажа на полета. Тази жена сега пътуваше на юг от Маями към Кий Уест на неочаквана ваканция е платени разноски. Само че Ерика беше малко по-едра от нея, така че униформата плътно прилепваше по тялото й, като подчертаваше бюста й. Мъжете на борда изглеждаха доволни, вместо смутени.