— Нямам нужда от лекции, за Бога. Откъде знаеше, че са дошли при мен?
— Не знаех. Честно казано, без да се обиждаш, сетих се за теб едва тази сутрин. След като проверих всичките им останали контакти.
Може би това унижение предопредели избора на Харди.
Номер две постави куфарче на масичката. Отвори го и извади инжекция и ампула с течност.
— Изненадан съм, че не използваха химикала по-рано — каза Харди.
— Първо исках да поговоря с теб. Да си припомня.
— Да злорадстваш, искаш да кажеш.
— Нямам време за това. Сега е мой ред. Затварям.
— Не, почакай. Има нещо, което искам да чуеш — Харди се обърна към номер едно: — В тази кутийка… — Беше кутийка от шперплат, покрит с пластмаса, от пазара. — Извинявай за израза. Има един гълток, останал в четвъртинка от „Джим Бийм“. Би ли ми я подал?
Търтеят изглеждаше объркан.
— За Бога, жаден съм.
— Пияница — със свити устни търтеят отвори кутията и му подаде бутилката.
Харди се вгледа в нея. Като че ли милваше обичана жена, той бавно отвъртя капачката. Изпи течността, като се наслаждаваше на магията й. В крайна сметка, това беше единственото нещо, което щеше да му липсва.
— Още ли слушаш?
— За какво беше това?
— Задръж.
„На седемдесет и две съм“ — помисли си той. — „Черният ми дроб е чудо. Трябваше отдавна да ме е убил. Сега съм проклета, никому ненужна останка от миналото.“ Той знаеше, че само тридесет минути след приемането на химикала, ще е казал на търтеите всичко, което Елиът иска да знае. Сол и Крис ще бъдат убити. Елиът отново ще спечели.
Този кучи син продължаваше да печели.
Но повече нямаше да е така.
Пияница? Сол не искаше да ме вземе, защото не може да разчита на мен. Елиът изпрати два търтея, защото не ме уважава.
— Искам да направя признание — каза Харди.
— Все пак ще използваме химикалите.
— Няма значение. Прави сте. Сол дойде при мен. Задаваше ми въпроси. Аз му отговарях. Знам къде е. Искам да разберете това.
— Защо така направо? Знаеш, че няма да направим компромис.
— Ще ме убиете ли?
— Ще го направя толкова приятно, колкото е възможно. Алкохолно отравяне. Едва ли ще имаш нещо против.
— Продължавай да слушаш.
Той постави телефона на масичката и погледна зад двата търтея към прозореца. Тежеше около 100 килограма. На младини беше нападател във футболния отбор на Йейл. С вик той се надигна от дивана, скочи зад тях и се хвърли към прозореца. За момент се уплаши, че затворените крила ще го спрат, но трябваше да се очаква, че те бяха така евтини, като всичко останало в проклетия му бедняшки апартамент.
Главата му се удари в стъклото и го разби. Но обиколката му бе твърде широка и той се заклещи в рамката, като стомахът му потъна в назъбените парченца. Той простена, но не от болка, а защото търтеите го хванаха за краката и се опитаха да го вмъкнат обратно. Той риташе, бореше се. Чуваше как крилата на прозореца дрънчат, докато стъкълцата се забиваха все по-надълбоко в стомаха му. Отчаян, дърпайки се напред, той изтръгна краката си и скочи, кървящ, във въздуха. Стъкълцата изхвръкнаха с него, проблясвайки на слънцето. Той ги видя ослепителни, почувства, че виси в пространството. Гравитацията надделя. Падайки отвесно надолу, той остави парченцата зад себе си.
Предметите падат с еднаква скорост, ако масата им е еднаква. Но Харди беше тежък. По-бързо от натрошените стъкълца той полетя към улицата, като се молеше да не се стовари върху някого. Петнадесет етажа. От падането стомахът му се преобърна. Към топките. Все пак беше с главата надолу. Преди да се удари, той изгуби съзнание. Но свидетел по-късно каза, че тялото му се разтресло от удара.
Сякаш се бе разсмял.
Имението беше голямо. Сол лежеше в тъмнината на едно гористо възвишение и се взираше през мрачния склон към масивната английска къща под него. Триетажна, с правоъгълната форма, тя изглеждаше дори по-висока. Беше дълга и тясна. Състоеше се от просторна средна част и две по-малки крила отляво и отдясно. Изчистените й прави линии бяха разчупени само от редица тавански прозорци, очертани на слабия наклон на покрива и от щръкналите комини, ясно очертаващи се на фона на изгряващата луна.
Сол насочи уреда си за нощно виждане към стената, ограждаща имението. В първоначалня си вид апаратите за нощно виждане са се основавали на разпространяването на инфрачервени лъчи, които да осветяват в тъмнината. Тези лъчи, невидими за невъоръжено око, лесно могат да се уловят със специални лещи в апарата. Това устройство работи добре, въпреки че обектите, които очертава, са неизбежно в червеникави нюанси. Но има съществен недостатък. Неприятел, който използва същия уред, може да улови инфрачервените лъчи на твоя. В резултат, ти сам се разкриваш като мишена.