Гърдите му изгаряха. Сърцето му се блъскаше. Но напрегнатото, настойчиво, стабилно дишане на преследвача му го настигаше. Той напрегна краката си до крайност. Мускулите му го заболяха. Дрехите му бяха пропити от пот. Бързо напредващите стъпки го предупреждаваха за предстоящия контакт.
В неясния пейзаж той забеляза бяло петно пред себе си. То се спускаше от дясната му страна към скалата. По-тъмно очертание в средата му образуваше нещо като улей. Бялото беше варовик.
Ниша.
Спусна се по нея, претъркули се, поемайки удара с раменете и бедрата си. Като пропадаше надолу, той се подпираше на оголените стени. Блъскаше се. Улеят стана още по-стръмен. Не вървеше полегато, а рязко се пречупваше надолу. Беше назъбен, приличаше на вентилационна шахта с три страни. Неравните стени даваха опора на ръцете и краката му.
Докато лазеше с мъка, той чу стърженето на обувките на преследвача си върху скалите над себе си. Камъчета от варовика се посипваха над него и трополяха по раменете и главата му. Ръцете му се разкървавиха. Бързаше надолу.
„Дано да стигна до дъното“ — молеше се той. Вятърът развяваше косата му. С приближаването прибоят на брега долиташе все по-силно.
Крис се подхлъзна и щеше да падне, ако не бе вклинил обувките си в скалата. Извъртя се и скочи върху склона, като се препъваше в каменистия бряг. Пет фута висока канара от варовик му осигуряваше прикритие. Бръкна в джоба си, извади заглушителя на Маузера и го прикрепи към цевта. Разтвори крака за по-добро равновесие и се прицели. Дясната му ръка бе неподвижна. Лявата я придържаше.
Там. Сянката се движеше по улея. Стреля. Прибоят притъпи пращенето на заглушителя и удара на куршума. Не беше сигурен, че е улучил. В тъмнината не можеше да се прицели точно. Не можеше да различава ясно гледката срещу себе си и встрани. Стреля по-горе и по-долу от мястото, където бе видял сянката.
Движи се. Ако остане на мястото си по-дълго, ще даде на преследвача си възможност да прецени местоположението му. Приведен, той се спусна към друга скала, сетне към друга, по протежение на брега. Все по-далече от хижата. Зад него нощта бе осветена от пламъците по билото на скалата. Заради гърмящия прибой беше безсмислено да се вслушва дали някой тича след него. Обърна се и като се движеше заднишком, огледа сега отдалечения улей.
Вече не можеше да го вижда и предположи, че и преследвачът му не може да го забележи. Обърна се напред и отново се затича. Брегът приличаше на тунел. Отдясно се разбиваха белите вълни, а отляво се простираха варовиковите скали. Но далеч напред, в края на тунела, той видя светлинките на селище. Втурна се още по-бързо.
Ако можеше да открадне кола…
Скалите се снижаваха, все по-често полегати, вместо стръмни. Когато куршумът опърли косата му, той изненадан се хвърли на камъните. Изстрелът бе дошъл от тъмнината пред него. Заглушителят, подпомогнат от прибоя и мрака, бе притъпил както звука, така и блясъка от дулото.
Той тихо изруга. Преследвачът му изобщо не бе слязъл по улея. Разбрал капана, който Крис му подготвя, мъжът бе пропълзял обратно нагоре и бе побягнал по билото на скалите. Предположил е, че Крис ще избърза по брега, за да се отдалечи от хижата и се бе надявал да намери друг път надолу, да изпревари Крис и да го пресрещне.
В капан.
Не можеше да се върне. Сега сигурно претърсваха този край на брега. Ще се разделят и ще тръгнат и по билото на скалите, и по плажа. Сигурно ще дойдат до тук.
Надхитрен.
Морето и скалите от двете му страни. Пред него и зад него…
Нещо помръдна. Пред него, вляво, до скалата. Нейното неясно бяло беше единственото преимущество на Крис. Получаваше се нещо като екран, на чийто фон сянката бягаше към него.
Прилепи се до камъните и се прицели в сянката. Причакваше го. В момента, в който стреля, той се претъркули. Куршум улучи канарата до него, така близо, че дори прибоят не можа да заглуши плющенето, когато рикошира към морето.
Той се претъркули отново, като задържа погледа си към скалата. Този път, когато куршумът улучи скалата, отломки се удариха в бедрото му и предизвикаха остра, пареща болка. Той видя целта си ясно. Трътлеста фигура, която бягаше към него, после се подпря на едно коляно и се прицели.
Крис стреля по-бързо и се зарадва, когато сянката загуби равновесие. Стори му се, че въпреки прибоя чу стон. Той не можеше да остане там, да дебне и да хитрува, докато другите го намерят. Сега, в тези няколко секунди, които му се предоставяха, той трябваше да използва шанса си. Стана на крака и хукна между камъните. Видя мъжа — облечен в черно, ранен в лявата ръка, търсеше нещо между камъните.