Нямаше следа от отшелника. Вероятно той беше върху сламеника си в другия ъгъл. Въздухът миришеше слабо на дим, а над главата си Дънкан можеше да различи смътните форми на китките билки, окачени от отшелника да се сушат. Отвън се чу слаб тропащ звук. Това сигурно беше Даниел, някъде не много далече.
Дънкан придърпа одеялото да брадичката си и затвори очи. Със сигурност до зазоряване имаше още няколко часа и би могъл да поспи още малко.
Но сънят не идваше с желание. Колкото и да се мъчеше да ги прогони, събитията от последните няколко дни маршируваха отново и отново из главата му. И този парад на събитията отново го накара да почувства суровостта на приключението, в което се беше впуснал. В пещерата беше доста уютно, но отвън лежеше Опустошената земя с нейния товар от зло, с изгореното село само на миля от тук, в което беше останала само църквата. Не само Злото, напомни си той, но и група лоши мъже, предвождани от Разбойника, които преследваха малкия му отряд. За момента, обаче, той можеше да забрави Разбойника, който беше отминал някъде напред.
След това мислите му го върнаха обратно към последния ден в дома му, когато беше седнал с баща си в библиотеката, същата стая, в която Негова светлост беше разказал историята на ръкописа, написан на сирийски.
Тогава той зададе на баща си въпроса, който мъчеше умът му откакто чу историята.
— Но защо точно ние? — попита той. — Защо ръкописът е бил в Стендиш Хауз?
— Няма как да узнаем — отвърна баща му. — Семейната ни история е дълга и не твърде добре документирана. Има големи части от нея, които са изгубени. Има някакви записки, разбира се, някакви ръкописи, но повечето е легенди, истории от толкова отдавна и толкова често разказвани, че няма как да се прецени истината, която може би се намира в тях. Сега сме улегнали селяни, но е имало времена, когато не сме били такива. В семейните летописи и в легендите има много скитници и безсрамни авантюристи. Възможно е някой от тези, които са пътували надалече, да е донесъл ръкописа. Вероятно някъде от изток. Като част, може би, от плячката от завладян град или откраднат от някой манастир, или, по-малко вероятно, честно купен за няколко монети като рядкост. Той не е могъл да бъде оценен и това е разбираемо, тъй като, докато не беше предаден в ръцете на отците от абатството, никой не е знаел неговата значимост. Намерих го в стар дървен сандък, изгнил наполовина, с плесен по документите в него. Ръкописът беше набутан между парчета пергамент, повечето от които лишени от стойност.
— Но вие видяхте или почувствахте някаква значимост в него. Достатъчна за да го дадете в абатството.
— Никаква значимост — отвърна баща му. — Нито дори мисъл за някаква възможна значимост. Просто празно любопитство. Знаеш, че чета малко гръцки и мога да се оправя с още няколко други езика, макар и много зле, но никога преди не бях виждал нещо, което да прилича на ръкописа. Просто бях учуден и донякъде заинтригуван какво може да бъде, и си помислих, че трябва да го покажа на тези дебели и мързеливи отци. В края на краищата, трябва от време на време да вършат по някаква малка работа за нас, ако няма друга причина да им напомним откъде идва издръжката им. Когато им протече покривът, ние сме тези, които отиват за плоча и я поставят. Когато се нуждаят от товар сено, понеже за тях е твърде маловажно да се занимават с косене, те знаят къде да дойдат и да вземат.
— Трябва да признаете — обади се Дънкан, — че са свършили доста работа с ръкописа.
— По-добре да правят това — изсумтя баща му, — което в края на краищата е полезна работа, отколкото да суетничат и губят щастливите часове на един или друг. Подозирам, че всички манастири, а най-вече нашето абатство, са пълни с артистични глупаци, които имат твърде високо мнение за себе си. Стендишови владеят тази земя от близо хиляда години и през цялото време сме служили на абатството, но с всяка изминала година абатството става все по-алчно и ненаситено. Вземи например това буре с бренди. Негова светлост не го поиска, но стигна толкова близо до искането, колкото позволява добрият тон.
— Това бренди е слабото ви място, милорд — каза Дънкан.
Баща му засука мустаците си.
— От векове тази къща произвежда добро бренди. Това е причина за известна гордост, тъй като това не е страна на гроздето. Обаче през годините ние сме подрязвали и присаждали, докато сме получили вино, което би могло да бъде гордост за Галия. И ще ти кажа, сине, че едно буре с бренди не се прави лесно. Най-добре ще бъде Негова светлост да го използва пестеливо, защото скоро няма да получи друго.
Поседяха известно време без да говорят, а огънят пукаше в камината.