— Вие представихте интересен случай — започна Дънкан — и, без да приемаме, че казаното е напълно вярно, каквото право аз нямам, и което не бих направил в никакъв случай, трябва да призная, че има истина в думите, които казахте. Което напълно доказва моето твърдение. Тъй като ни мразите, защо ще ни предлагате съдействието си? Знаейки вашите чувства към нас, как бихме могли да ви вярваме?
— Защото ние мразим Опустошителите повече, отколкото мразим вас — отвърна Снупи. — Опустошителите не са от нашите хора, както, във вашата човешка глупост, вие си мислите. Ние и те сме много различни. За това има няколко причини. Те са чисто зло, а ние не сме. Те живеят само заради злото, но не и ние. Но понеже вие хората ни смесвате с тях от векове, те са ни изкарали лошо име. Обвинявани сме за много неща, вършени от тях. Има много области, в които бихме могли да се приспособим към хората, но Опустошителите са ги затворили за нас, защото техните действията и вашата обърканост са ни направили да изглеждаме толкова лоши, колкото и те. Когато ги порицавате, наравно с тях порицавате и нас. Има някои по-интелигентни и състрадателни хора, които са си направили труда да ни опознаят по-добре и не се присъединяват към това порицание, но техните състрадателни гласове се губят във вихъра на омразата срещу нас. При тези нашествия на Опустошителите, ние сме страдали заедно с хората, може би не колкото хора, понеже си имаме своите малки вълшебства, които представляват някаква защита за нас, магии, които вие хората можехте да споделите с нас, ако бяхте пожелали да ни приемете. В крайна сметка, ние мразим Опустошителите повече отколкото хората и по тази причина искаме да ви помогнем.
— След това становище — каза Ендрю на Дънкан — би било неразумно да му вярвате напълно. Би могъл да ви заведе направо в клопка. Не ме интересува неискрената му омраза към Опустошителите, въпреки че преди време той ме предупреди за тях. Казвам ви, в случая няма гаранции, че това е истина.
Дънкан не обърна внимание на Ендрю, а попита Снупи:
— Казвате, че Опустошителите не са от вашите хора, че не сте свързани с тях. Откъде, тогава са дошли? Какъв е произходът им?
— Появили са се за пръв път — отговори Снупи — преди около двадесет хиляди години, а може би дълго преди това. Така разказват нашите легенди и ние внимаваме много тези легенди да се предават непроменени от поколение на поколение. Отначало са били малко на брой, но с времето техният брой нараснал. През времето, когато са били малко на брой, сме имали възможността да научим що за народ са те. Веднъж узнали цялото зло в тях, ние сме били способни, донякъде, да се защитаваме. Предполагам, че същото се е случило на първобитните хора, живели по това време, но без магия хората са могли да направят много малко. Жалко, че малцина от тези хора, може би защото са били толкова първобитни, са се научили да ни разбират. Мнозина не правят разлика между нас и другите, които сега наричате Опустошителите, но са били известни под много други имена през вековете.
— За пръв път са се появили, казахте, преди двеста века. Как точно са се появили?
— Те просто са били там, това е всичко.
— Но откъде са дошли.
— Има такива, които казват, че те са дошли от небето. Други твърдят, че са дошли изпод земята, където са били затворени, но те или са се освободили, или са надделели над силата, която ги е затворила, или, може би, тяхното затворничество е било за определен срок и това време е изтекло.