— Но те не могат да бъдат от една раса. Казаха ми, че те пристигат в най-различни форми и размери.
— Вярно е — съгласи се Снупи. — Те не са раса. Те са рояк.
— Не ви разбирам.
— Рояк — повтори Снупи нетърпеливо. — Рояк. Не знаете ли какво е рояк?
— Говори на своя жаргон — поясни Ендрю. — Той има много такива думи и понятия, които не могат да бъдат разбрани от хората.
— Добре, да оставим това — каза Дънкан. — Важното сега е това, което той има да ни каже.
— Но не смятате да му повярвате?
— Склонен съм да го направя. Нуждаем се поне от това, което може да ни каже.
— Мога да ви покажа маршрута, по който ще бъде най-безопасно да тръгнете — заяви Снупи. — Мога да ви начертая карта. В един от параклисите има мастило и пергамент.
— Да, знам — каза — Дънкан.
— Стая — рече Снупи, — където ред треперещи свещеници са писали непоследователни безсмислици и неуместни съдби и събития.
— Току що — потвърди Дънкан — прочетох някои от тях.
Снупи ги поведе към параклиса, последван от Дънкан, а най-отзад раздразнено пристъпваше Ендрю. Конрад избърза, за да застане до Дънкан.
Щом стигнаха в параклиса Снупи се изкатери на масата и започна да рови с кривите си пръсти из документите докато намери един с останало неизписано място върху него. Внимателно го разстла върху масата. Взе перото, потопи го в мастилото и направи кръстче върху пергамента.
— Ние сме тук — започна той, като посочи кръстчето. — В тази посока е север — той драсна черта за да отбележи посоката. — Тръгвате право на юг от тук, през долината, на юг и малко на запад. Ще се движите като се прикривате добре. Може да има съгледвачи по върховете на хълмовете. Внимавайте за тях. Вероятно няма да ви причинят неприятности. Повече от сигурно е, че няма да ви нападнат, а само ще съобщят за вас. На около четиридесет мили от тук потока тече през блато — мочурлива земя, вирове, гъста растителност …
— Не ми харесва това — прекъсна го Конрад.
— Ще го заобиколите — продължи Снупи — като се придържате в ляво от блатото. Отляво има високо канари, които оставят тясна ивица между тях и блатото.
— Могат да ни вкарат в блатото — каза Конрад. — Няма да имаме място, където да им окажем съпротива.
— Те не могат да дойдат през блатото — поясни Снупи. — Скалите са високи и не могат да се изкачат. Със сигурност не можете да се изкатерите по тях, но и никой, стоящ на върха, не би могъл да се спусне.
— Възможно е да има дракони, харпии, други летящи твари.
Снупи повдигна рамене.
— Не много. И ще можете да ги отблъснете. Ако ви атакуват по земя, това ще бъде отпред или отзад, на тесен фронт. Не могат да минат откъм фланговете ви.
— На мене също не ми допада — рече Дънкан. — Господин таласъм, няма ли някакъв друг път?
— Ще трябва да пътувате много повече мили — отвърна му Снупи — и дори тогава няма да сте изминали много. Тежко пътуване. Нагоре и надолу по хълмовете. Лесно можете да се изгубите.
— Но този крие опасности.
— Опасен, може би, но затова пък е лесен. Маршрут, по който няма да очакват да тръгнете. Ако се придвижвате през нощта, като се прикривате …
Дънкан поклати глава.
— Няма безопасни места — каза таласъмът. — Не и в Опустошените земи.
— Ако ти пътуваш — попита Конрад, — би ли пътувал така, както ни съветваш?
— Приемам риска — каза Снупи. — Ще пътувам с вас. И аз ще съм в опасност, като вас.
— Господ да ни е на помощ! — възкликна Дънкан. — Отшелник, дух и таласъм. Прерастваме в армия.
— Като тръгвам с вас — рече Снупи — аз само доказвам честността си.
— Добре — успокои го Дънкан. — Приемам честната ви дума.
— По този бряг, между скалите и блатото, се достига до един проход, една дупка, една цепнатина в скалите, която прорязва хълмовете. Съвсем късо разстояние, около пет мили.
— Това е капан — заяви Конрад. — Мирише ми на клопка.
— Щом веднъж излезете от прохода, се озовавате на просторно и чисто място. Там се намира един замък.
— Ще вървя плътно до тебе — каза Конрад. — Ако се окаже, че това е клопка ще ти прережа гърлото.
Таласъмът сви рамене.
— Свиваш рамене — рече Конрад. — Може би искаш да ти го прережа.
Снупи гневно захвърли перото. Мастилени капки пръснаха по пергамента.
— За мене е трудно да разбера — каза Дънкан — защо първо казахте, че ще ни начертаете карта, а след това решихте, че ще пътувате с нас. Защо да се занимавате с картата? Защо просто не казахте в началото, че ще дойдете с нас за да ни покажете пътя?