Дънкан измъкна цялото острие и застина, готов за нападението, но нападение не последва. Бавно, почти неохотно, тялото се плъзна обратно във вира и главата изчезна под повърхността. Тресавището стана отново тихо, черно и заплашително.
— Мисля, че е най-добре да се върнете — обади се Конрад.
Бавно, пристъпвайки внимателно, Дънкан излезе от тресавището.
— Никаква възможност да го пресечем — заяви Конрад.
Ендрю пристъпи тежко към тях и Красавица го последва.
— Няма тресавище — рече той. — И никога не е имало. Това всичко е магия.
— Тресавище или не — намеси се Мег, сгушвайки се върху Даниел, — магия като тази може да те убие.
— В такъв случай какво ще правим? — попита Дънкан.
— Ще опитаме друг път — отвърна Ендрю. — Ще минем покрай омагьосаното място. Без значение е колко могъщи са тези, които са ни омагьосали, те не биха могли да обхванат всичко. Те знаят къде отиваме и магията е разположена върху този маршрут.
— Имаш предвид през хълмовете — рече Дънкан. — Ако тръгнем натам, колко добре познаваш местността?
— Не толкова добре, колкото тази долина, но я познавам. На няколко мили, право на изток, има друга пътека. Лоша пътека. Прави много завои, нагоре-надолу по хълмовете. Трудно се върви. Но ще ни отведе на юг. Ще ни отведе отвъд тези хълмове, които препречват пътя ни на юг.
— Мисля — обади се Мег, — че е най-добре да потърсим тази пътека.
12
Откриха пътеката на Ендрю, но се оказа, че е погрешна. На средата на един стръмен хълм тя внезапно свърши.
Оставиха магията далече зад тях, измъкнаха се от нея. Сега нямаше нюанси на дъга, липсваше усещането, че пейзажът е изкривен. Местността беше такава, каквато човек очакваше да види. Дъбовете бяха истински дъбове, истинските камъни имаха истински лишеи по тях, храсталаците бяха нормални храсталаци. Мрачното усещане беше си отишло, беше изчезнало очакването.
Беше много трудно. Нямаше равна земя. Непрестанно се катереха или внимателно се спускаха по стръмни склонове, което, в някои случаи беше по-изтощително от изкачването.
Сега, когато пътеката най-накрая изчезна, Дънкан погледна към небето. Слънцето стоеше почти в зенит.
— Да спрем за да хапнем и починем — предложи той. — След това ще поемем на изток и ще се опитаме да намерим истинската пътека. Сигурен ли си, че има такава — обърна се той към Ендрю.
Ендрю кимна.
— Пътувал съм по нея, но само няколко пъти и то преди много години. Не съм добре запознат с нея.
Пътеката беше изчезнала върху малка, сравнително равна площадка, простираща се върху не повече от няколко ярда, преди отново да започне стръмният склон. Конрад събра дърва и запали огън. Даниел и Красавица стояха с отпуснати глави, почивайки си от тежкото пътуване. Дребосъкът се просна на земята.
— Можем да използваме Духа — каза Конрад, — но той е напред, за да разузнае земите пред нас.
— Ще кажа следното за Духа — започна Ендрю. — Уважавам го много повече, отколкото преди. Изисква се смелост за един дух да излезе открито на дневна светлина и да върши това, което той прави.
Между дърветата под тях премина сива сянка.
— Има един вълк — предупреди Дънкан.
— Наоколо има много вълци — заяви Ендрю. — Повече, отколкото бяха, когато Опустошителите дойдоха.
Друга сива сянка последва първата, а по-долу се виждаше още една.
— Поне три са — каза Дънкан. — А може би има още. Мислите ли, че ни преследват?
— Няма защо да се безпокоим — рече Конрад. — Вълците са страхливи. Погледни го в очите и той ще избяга.
Мег се сгуши, треперейки леко.
— Усещат мириса на кръв — обяви тя. — Те могат да помиришат кръвта дори преди да я има.
— Бабини деветини — рече Конрад.
— Не са измислици — отвърна Мег. — Знам го. Те усещат кога наближава смъртта.
— Но не нашата смърт — каза Конрад — и не нашата кръв.
Появи се вятър и надолу по склона можеше да се чуе стенанието на дърветата. Земята беше покрита с дебел килим нападали листа. Над всичко тегнеше мрачност, усещане за наближаващата есен, психично предупреждение за идването на снега. Дънкан почувства слабо безпокойство, въпреки че,каза си той, няма нищо, за което да се безпокои. Скоро ще намерят верния път и ще тръгнат отново, наистина по по-тежък маршрут, но все пак в желаната посока.